Малко над 200 българисти по света

Разработват се нови съвместни докторантски и магистърски програми

Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ е открита през септември 2022 г.
и ще продължи три години. Финансира се от Министерството на образованието и науката. Водеща организация и координатор на Програмата е Българската академия на науките в партньорство с центрове в изследването на българистичната проблематика – Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

„Направихме изследване на състоянието на българистиката в чужбина и идентифицирахме общо 207 българисти, като от тях в Европа са 171, в Азия – 20, а в Северна Америка – 16.“ Това съобщава
чл.-кор. Александър Костов – член на Изпълнителния съвет и председател на Съвета за чуждестранна българистика към Управителния съвет на БАН, на пресконференция относно дейностите по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, предава БТА.
„Проучваме и реалното състояние на българистичните центрове в отделните държави и градове, като обръщаме внимание на преподаването и на изследователските програми и дейности на тези българисти в чужбина. Направихме проучване и на целия капацитет на нашите институции, занимаващи се с българистика“, добавя чл.-кор. Костов.
„Българистиката в чужбина означава не просто изучаването на българския език, а на българска литература, история, култура в чуждестранните университети. За съжаление, през последните три десетилетия значително намаля интересът към тези специалности в големите университети в чужбина. Значително беше намален броят на лекторатите, в които се изучава български език, както и броят на студентите“, обяснява доц. Елка Трайкова – национален координатор на Програмата и научен секретар на БАН в направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“. По думите ѝ причината е в намаляване на интереса към по-малките езици. А през последните 30 години е проведен само един световен конгрес по българистика, организиран от Софийския университет.
„Целта на научната програма е да подпомогне държавните институции, в които вече има засилен интерес към проблематиката на българистиката в чужбина. За трите години, в които ще се изпълнява Програмата, трябва да се създаде основата за национална стратегия за българистиката в чужбина“, отбелязва още доц. Трайкова.
„Най-важното, което България изгуби през тези 30 години, е своя статут на класическа Кирило-Методиева страна. Източна и Южна Европа са християнизирани чрез българските книги, написани и преведени от български писатели и книжовници“, заявява проф. Анна-Мария Тотоманова – член на Изпълнителния съвет и представител на Софийския университет. Тя изразява увереност, че тази стратегия за българистиката ще бъде припозната от българската държава. „За да имаме добра българистика в чужбина, трябва да имаме добра българистика и в България“, смята проф. Тотоманова.
Проф. Ценка Иванова – член на Изпълнителния съвет и представител на Великотърновския университет, отбелязва, че намалява броят на бакалавърските програми в чужбина, които дават възможност на студенти да завършат българистика. Затова ще се разработват нови съвместни докторантски и магистърски програми, съобразени с изискванията на българистите в чужбина. Ще има и опреснителни семинари с преподаващите чуждестранни българисти в чужбина.
Чрез Програмата ще може да се финансира публикация в българско академично издание на първа монография на чуждестранен изследовател българист, съобщава проф. Любка Липчева – член на Изпълнителния съвет и представител на Пловдивския университет. А представителката на Шуменския университет проф. Велка Попова допълва, че по Програмата е планиран краткосрочен престой – до три месеца, на чуждестранни българисти у нас. И могат да се включат в академичния и учебния процес в университетите и в докторските програми на БАН.
Като част от образователните програми ще бъдат разработени и дигитализирани учебни помагала. Заедно със стандартите за обучение на български език като чужд те ще бъдат качени в специален портал, който ще може да се ползва от всички центрове във и извън страната.