Предизвикателството да изследваш света

Голямата награда „Питагор“ за цялостен научен принос
е за проф. д.х.н. Тодор Дудев

Много хора не осъзнават какъв подвиг е да се прави наука в България, и с какви предизвикателства се сблъскват нашите учени. Въпреки това смея да кажа, че българската наука продължава да държи световно ниво в редица области на познанието, за което поздравявам всички вас. – С тези думи министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов откри церемонията по награждаването. – Наградите „Питагор“ са част от малкия принос, с който ние, като общество, изказваме високата си оценка за дейността на учените в България“, каза още той.

Голямата награда „Питагор“ за цялостен научен принос тази година се връчва на проф. д.х.н. Тодор Дудев от Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“. Приносите му са основно в две направления – вибрационна спектроскопия и молекулно моделиране на химични и биохимични обекти/процеси. В областта на вибрационната спектроскопия той е съавтор на няколко нови теоретични подхода за анализ и предсказване на интензивностите във вибрационните спектри, оценени високо от световната критика. Резултатите от многогодишните изследвания на учения в тази област са обобщени в монографичната книга „Vibrational Intensities“, обявена от международната критика за нова класика в тази област.

В голяма част от изследванията върху биологични обекти, съдържащи метални катиони, проф. Дудев систематично анализира ролята на различни фактори, управляващи процесите на метално свързване и селективност в тези системи. Той извежда (за пръв път) зависимости, позволяващи насочен дизайн на металопротеини с цел подобряване на техните биохимични свойства. Проведените изследвания осветляват (на атомно ниво) механизма на терапевтично действие на абиогенни метални катиони при лечението на пациенти, страдащи от биполярен синдром, костни и онкологични заболявания.

В категорията за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки отличието е за член-кор. проф. д.фз.н. Стойчо Язаджиев от Катедрата по теоретична физика на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Института по математика и информатика на БАН. Ученият работи в областта на теоретичната и математическата физика. Специалист е по уравненията на Айнщайн и техните обобщения, както и приложенията им в астрофизиката и космологията (черни дупки, неутронни звезди, гравитационни вълни, тъмна материя и тъмна енергия). Основните резултати на проф. Язаджиев в периода
2018 – 2023 г. са свързани със създаване на ново направление в теорията на черните дупки.

Тази година двама са победителите в категорията за млад учен в тази област. Д-р Диана Чолакова от СУ „Св. Климент Охридски“ е съавтор на 22 научни публикации в международни списания с висок импакт-фактор, като на 12 от тях е първи автор. В тях са разкрити нови явления, при които капките променят формата си при охлаждане, разкъсват се или поглъщат вода от околната среда и образуват многократни емулсии. Част от резултатите са защитени с два международни и един български патент.

Научните приноси на доц. д-р Йордан Георгиев от Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, са свързани с химичното и биологичното охарактеризиране на имуномодулиращи полизахариди, както и с провеждането на фитохимичен анализ и изследването на антиоксидантното действие на природни екстракти. Резултатите допринасят за развитието на фитохимията, хранителната химия, биотехнологиите и диететиката. Установено е, че известните от етнофармакологията стимулиращи ефекти върху имунитета и противовъзпалителното действие на водни извлеци от корени на здравец се свързват и с пектините в билката. Пребиотичните и антибактериалните ефекти на билковите и гъбните полизахариди показват потенциала им за разработване на синбиотични храни за подпомагане третирането на интестинални възпалителни и инфекциозни заболявания.

Наградата за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината е за доц. д-р Ангел Джамбов от Медицинския университет – Пловдив. Той е в топ 1% на класацията на Станфордския университет за влияние върху световната наука през 2020 г. и 2021 г. и в топ 2% за цялостен принос в световната наука през 2022 г.

Разработва направлението „Епидемиология на околната среда“ посредством съчетано използване на географски информационни системи и напреднало статистическо моделиране за разкриване на епидемиологичните връзки между градското озеленяване, шумовото и атмосферното замърсяване и здравето. Той е единственият учен от България в експертната група на Световната здравна организация за установяване на честотата и здравните ефекти на наднормения производствен шум и заваръчните пари в работната среда в различни региони на света.

Млад учен в тази сфера е ас. д-р Александър Сираков от Медицинския университет – София. Неговата област е образна диагностика и интервенционална неврорентгенология. Той за първи път в света въвежда техника на временно стент-асистирано койлиране при мозъчни аневризми с широки шийки в условията на субарахноидална хеморагия. Също за пръв път в света се доказват ефективността и безопасността на временната стент-асистирана емболизация при тази патология без нуждата от протекция с антитромботична терапия.

Утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки е социологът проф. Пепка Бояджиева, д.с.н., от Института по философия и социология – БАН. Тя е водещ учен в областта на социологията на образованието у нас и в чужбина (почетен професор е по социология на образованието към Университета в Нотингам, Великобритания от 2011 г.). Сред нейните основни научни постижения е разработването на оригинална социологическа концепция за ученето през целия живот като образователна парадигма на късно модерните и постмодерните общества.

Млад учен в същата категория е икономистът доц. д-р Джеймс Йоловски от Висшето училище по застраховане и финанси – София. Той има постижения в три основни области. Повишаване на обществената осведоменост по отношение на фискалното управление на страната, вкл. в контекста на произтичащите ангажименти от членството ни в ЕС. Повишаване и утвърждаване на финансовата грамотност и предприемаческа компетентност в средното образование.

В тазгодишното издание на „Питагор“ три от общо осемте награди получават учени от Софийския университет.