В артстудио „Таралеж“ учат чрез преживявания

За втора поредна година конкурсът „Добрите практики на фокус“ събира, описва и популяризира добри примери от работата на учителите в България. Организатори са фондацията „Заедно в час“ и образователният сайт prepodavame.bg.

В. „Аз-буки“ продължава да представя добри идеи на учители от страната, тъй като вярваме, че споделянето им в педагогическата общност променя образователната система.

Днес разказваме за Виктория Костадинова – психолог от ОУ „Никола Вапцаров“ в с. Селановци, област Враца. Със своето арттерапевтично студио „Таралеж“ към училището тя спечели наградата на журито.

За да се чувстват добре учениците в училище, трябва да изградят умения за преодоляване на страховете си и напрежението, породено вкъщи или навън“, казва в началото на разговора ни психологът в ОУ „Никола Вапцаров“ в с. Селановци, област Враца, Виктория Костадинова. Родителите на повечето деца в школото трайно отсъстват – работят в чужбина или в други населени места, затова подрастващите се отглеждат от други близки. „Тревогата ми е в посока на това, че разпадащата се семейна структура се отразява във всяка сфера от ученическата личност и училището трябва да се превърне в среда, където да се работи не само за знания, но и за умения за справяне с живота“, допълва моята събеседничка. Така се заражда идеята за създаването на арттерапевтично студио „Таралеж“.

В началото започва работа с 12 ученици. Водещото при формирането на групите е да бъдат включени деца, които имат нужда от по-голяма психологическа подкрепа. „Учим се чрез формата на изкуството да извеждаме емоции, като ги преработваме и трансформираме в посока сближаване на различията и формиране на образ, близък до реалния“, разказва психоложката. В часовете всички заедно се стремят да решават конкретни казуси, научават се да разпознават и контролират както хубавите, така и негативните емоции.

Оказва се, че положителните емоции също могат да бъдат разрушителни. „Когато детето е щастливо, иска да сподели и говори ентусиазирано, тази негова емоция може да засегне друг ученик, който в този момент изпитва гняв например. Вследствие на това възникват конфликти. Така че и положителните емоции могат да нарушат ритъма на часа“, обяснява психоложката.

В студиото с емоциите се справят посредством рисуване на автопортрети, визуализация на представата за семейството и приятелите, изработката на плакати или просто свободно драскане с цел извеждане на образи и чувства. „Това е извънкласна форма на работа и не нарушава ритъма на преподаване в другите часове. Времето в студиото помага на децата да се идентифицират с положителни образи от всекидневието си. Освен това ги предразполага да скъсят дистанцията и най-важното – да преодолеят различията помежду си“, казва Костадинова. За някои от учениците с т.нар. проблемно поведение в началото е било предизвикателство да се включат в груповата работа. Но бързо свикват, защото от първия ден разбират, че са добре приети и никой не гледа на тях като на различни.

В практиката си тя среща и някои затруднения. Едно от тях е, че много от децата не умеят да показват знанията си пред малка или по-голяма група. Затова в артстудио „Таралеж“ се учат как да превъзмогват притеснението и как да демонстрират увереност, как да преминават през всекидневни ситуации и да усвояват техники за справяне с тях. Всичко това се постига с арттерапевтични подходи и техники. Костадинова ги определя като алтернатива на виртуалния свят, на феномена „социални мрежи“, на стереотипите и социалните предразсъдъци.

„След пандемията се наруши връзката между хората и ние, учителите, бяхме заплашени да загубим авторитета си пред децата. За много от децата ученето пред екрана се оказа непосилна задача. Затова трябва да се използват арттерапевтични подходи и техники. Те изграждат психическа устойчивост“, споделя тя.

За работата в терапевтичното студио много ѝ помага педагогическият стаж, който има. В Селановци е психолог от 2014 г. Преди това е работила като преподавател по български език и литература в голям град. „Когато бях учител, силно впечатление ми правеше това, че учениците от гимназиален курс с всяка изминала година сядаха все по-далеч от катедрата на преподавателя. Образуваше се празно пространство в средата на стаята“, разказва тя. Това е причината да реши да учи психология. На мнение е, че празното пространство в класната стая се дължи на това, че в процеса на израстването си младите хора прекалено много свикват с обичайните методи и похвати на обучение и учителят трябва да бъде много упорит и отворен към новостите, за да може да преподава на нивото на учениците.

„Ако към всяко дете се подхожда индивидуално, няма да има празни пространства в класната стая. Няма как всички ученици да бъдат отличници, това дори не е необходимо. Важно е към всяко дете да се подходи спрямо неговите потребности и възможности. Разбира се, водещото трябва да бъде постигането на държавния образователен стандарт по всеки предмет“, казва моята събеседничка.

През следващата учебна година е решила да започне да прилага в студиото си и техники за запаметяване и работа за мотивация. Иска да научи учениците да умеят да боравят, структурират и представят пред себе си и други хора информация от всякакъв характер. И най-важното – да искат да го направят. Най-труден е процесът с формирането на мотивация за учене. Това задължително е екипна работа и не става веднага.

Благодарение на дългогодишната си практика Виктория Костадинова е формулирала механизъм за преодоляване липсата на желание за посещаване на училище и стремеж за знания. На първо място, стои задаването на успешен пример за подражание. Това може да бъде член на семейството, приятел или известен човек. След това трябва да се следват конкретни правила за работа. Всеки учебен час трябва да се следят резултатите на ученика. Поставяните задачи е хубаво да бъдат степенувани по трудност. Оценката на работата му трябва да бъде обективна и без внушения. Нужно е ученикът да получава адекватна обратна връзка от учителя си. И да се научи да работи в група, но тя не трябва да бъде със състезателен характер, а с положителен – провеждане на екипна работа. Не трябва да се разчита само на академично преподаване, а да се използват и нетрадиционни модели на работа. В часовете трябва да присъстват и много примери от живота, защото те подсилват мотивацията за учене.

„А ако към липсата на мотивация има и насилствено и агресивно поведение, учителите трябва да работят в посока на овладяване на гнева, проучване на нагласата на ученика, оценка на условията за учене и отмора и създаване на позитивна образователна среда в клас“, допълва психоложката. По думите ѝ, важно е на тези деца да не се лепят етикети, а да се подхожда индивидуално към тях, спрямо ситуацията и поведението им. „Децата трябва да разберат, че неуспехът не е страшен. Но след като първия път не сме се справили, ще си направим анализ на грешките, ще си извлечем поуките и ще опитаме отново. Детето трябва да знае, че не е само в пътя си към успеха. До него стоят учителите му“, казва тя.

В арттерапевтично студио „Таралеж“ учат чрез преживявания. Някои деца си водят дневник, като в часовете не се обсъждат най-личните неща, а случки от всекидневието им. Пример е разказ за това как е минал денят им. „Изваждаме положителните и отрицателните емоции. Опитваме се да открием защо сме се чувствали по един или по друг начин в този момент“, обяснява Виктория. Категорична е, че тази техника позволява на децата да изградят умения като самонаблюдение, самокритичност, оценка на поведение/постъпка и възможност за разглеждане на една и съща ситуация от различни гледни точки. От дистанцията на времето ученикът може да намери друго решение на проблем, с който се е сблъскал вчера. А това пък ще го научи как да постъпи в същата ситуация утре, ако му се наложи.

Друг похват е обсъждане на съдържанието на ученическата чанта или по-точно „какво реших да взема днес със себе си в училище“. Тук става въпрос не за предмети, а за емоциите, които носят те. Често използват техниката „празен стол“. „При наличието на някаква конфликтна ситуация ги моля да си представят, че на произволен празен стол в студиото седи човекът, който ги е ядосал или ги е накарал да се почувстват зле. Карам ги да се поставят на негово място и от неговата гледна точка да разкажат за конкретната случка. Идеята е да ги науча как да разбират и чуждите чувства и мисли преди да съдят“, обяснява психоложката.

За успеха на терапевтичното студио решаваща роля има и работата в малка група. По този начин всяко дете има поле на изява и може да каже какво мисли или чувства. А учителят може да подходи индивидуално към всеки, като го изслуша, посъветва и му помогне при нужда.
„Училището трябва да бъде защитена територия. Всички се стремим то да бъде място, където се срещат различия и се разрешават конфликтни ситуации“, споделя моята събеседничка.

По думите ѝ в училището в Селановци няма напрежение при деца от различни етноси. Но имат отделни случаи на склонност към агресивни прояви и насилствено поведение. Причината за това е, че децата не се изслушват и не знаят как да използват думите като средство за пряко общуване и оттук – за разрешаване на проблеми и как да формират ефективен механизъм за самозащита. Предпочитат физическата саморазправа пред словесната комуникация. Езикът, който използват, е груб, понякога дори и неприличен. Чрез него по-лесно скъсяват дистанцията помежду си и постигат бързо удовлетворение. „От използването на груб език лесно се преминава към физически действия. Затова целият ни екип работи превантивно към задържане и преобразуване на негативната емоция и насочването ѝ в друга посока“, завършва Виктория Костадинова.

Свързани статии:

Загадъчната асиметрия във Вселената Маршрути на знанието до Рупите и още над 100 обекта Дигиталното бъдеще е тук Туристически беседи на ученици показват непозната София