Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Професионално образование
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Професионално образование
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2023 Брой 36, 08 – 14.09.2023

Проф. Алесандро Бруни, професор по славистика в Университета „Ка Фоскари“ във Венеция: Има условия за развитие на старобългаристиката в Италия

Трябва да се увеличи сътрудничеството с учените ви – да работим заедно, за да се изучават паметниците с иновативни методологии и да се популяризира литературното и културното наследство на страната

Зина Соколова от Зина Соколова
07-09-2023
в Брой 36, 08 – 14.09.2023
A A
Алесандро Бруни
преподава в катедра „Славистика“ във Венецианския университет „Ка Фоскари“, Италия. Възпитаник е на Римския университет „Ла Сапиенца“. Бил е гостуващ лектор в различни висши училища по света. Автор е на 89 научни публикации, сред които монографии, рецензирани статии в списания, резюмета и преводи.

Проф. Бруни, специалист сте в областта на палеославистиката и професор по славистика в Университета „Ка Фоскари“ във Венеция. Как се вписва работата в тази област във Вашия университет на фона на много добре развитата съвременна славистика в Италия?
– Славистиката наистина има голяма традиция в Италия. Миналата година Италианската асоциация на славистите отбеляза с конференция 100-годишнината от основаването на първата катедра по славянска филология, основана в Университета в Падуа и поверена на проф. Джовани Мавер.
Венецианският университет „Ка Фоскари“, където имам честта да преподавам и да бъда един от избраните представители на професорите, доцентите и изследователите в Академичния сенат, е създаден през 1868 г. като Кралско училище по търговия. През 1954 г. е основан Факултетът по чужди езици и литератури, първият в Италия. Няколко години по-късно, през 1968 г. „Ка Фоскари“ получава правен статут на университет. Днес той има около 20 000 студенти и около 4000 млади хора го завършват всяка година. Обучението по чужди езици и литератури, в рамките на което е поставена и славистиката, има стратегическа стойност за „Ка Фоскари“. Според QS World University Rankings by Subject 2023 преподаването на „Съвременни езици“ в нашия университет е на 66-о място в света и на 3-то място в Италия.

– Имате важни публикации по палеославистика не само в Италия, а и в различни славянски и неславянски страни, включително в България. Много от тях се отнасят до средновековния български език и литература, като се започне от най-ранния период на тяхното развитие. Какво Ви привлече към старобългаристиката?
– Интересът към изучаването на славянски езици се появи много рано, няколко години преди да постъпя в университета. От първата година на обучението си в Римския университет „Ла Сапиенца“ започнах да изучавам старобългарски и новобългарски език – специално бях запален по историята на българския език, по изучаването на средновековни ръкописи и по сравняването на старобългарските преводи с техните гръцки оригинали. Запалих се по това, защото ми се стори слабо проучена изследователска област, но с голям потенциал за филологически изследвания.
Тогава си зададох въпроси, на които исках да намеря отговор. Като студент се чудех как тази малко позната писмена традиция може да бъде свързана с други европейски и световни култури и литератури. Чудех се дали филолозите могат да открият нещо ново чрез изучаването ѝ, нещо, което има стойност и значение не само за славянските култури, което е очевидно, но и за други. С други думи, мечтаех да бъда като археолог на писмеността, който чрез изучаване на език и на текстове може да открие скрито съкровище в древните средновековни ръкописи. Това беше стимулът, който ме накара да се захвана с палеославистиката.

Минаха много години, откакто си задавах такива въпроси и с ентусиазъм започнах да изучавам ръкописите. Щастлив съм не само заради факта, че намерих утвърдителен отговор на въпросите си като млад студент, но и заради това, че съм успял да превърна този интерес, тази младежка страст в професия и че мога да се посветя на научни изследвания и преподаване в тази област.

– Първата Ви публикация в България е още от 2007 г., последната е отпечатана в сп. Palaeobulgarica/„Старобългаристика“ в началото на 2023 г.
Тя е посветена на анализ на уникална българска бележка от XIII век в гръцки ръкопис от Х век, съхраняван днес във Ватиканската апостолическа библиотека в Рим. С какво Ви заинтересува този документ?
– В областта на старобългаристиката смятам, че едно от най-увлекателните направления на изследване е изучаването на среднобългарския език не само чрез анализ на литературни текстове, но и на документални източници. През последните години се интересувах от изучаването на един много специфичен феномен, който се изразява в наличието на среднобългарски бележки в полетата на гръцки ръкописи.

Преди няколко години проучих и подготвих първото издание на някои фрагменти от уникалния среднобългарски „Стихирар“, които се съхраняват в полетата на известен гръцки ръкопис, съдържащ Диалозите на Платон, който се пази днес в Парижката национална библиотека. През следващите години продължих проучванията си в тази област и изследвайки гръцките паметници, се натъкнах на т.нар. Надпис на Добрина, който попада в категорията на среднобългарските документални приписки. Намира се във византийски ръкопис от X век, съдържащ лекционар на Евангелието, който днес се пази във Ватиканската библиотека.

Въз основа на палеографско и лингвистично изследване успях да предложа ново издание на този надпис, което е по-подробно и по-прецизно от направеното преди това. Резултатите от анализа позволяват да се стигне до нова интерпретация на текста. Надписът не е договор между вдовица с финансови затруднения и анонимен свещеник, на когото тя уж би дала сина си в замяна на една нива и на материални блага (платове и храна). Вместо това той изглежда като акт за прехвърляне (бартерно споразумение) между Добрина и неговия син, свещеник Аспион.

Изследването предлага поредица от граматически и лексикални анализи на текста и се фокусира по-специално върху използването на заемки от гръцки, които са следствие от езиковия контакт между гръцкия и среднобългарския език на Балканите. Езиковите и палеографските особености на надписа, както и съпоставянето му с редица среднобългарски документи (грамоти на български царе от XIII и
XIV в.) ни позволяват да го датираме не по-късно от първата половина на XIII в. и да смятаме, че той има западнобългарски произход. Този български надпис е едно от най-ранните запазени свидетелства (или може би дори най-старото), което представя както езикови елементи, книжни по произход, така и характеристики на разговорната реч.

– Какви въпроси поставяте в доклада си на колоквиума по старобългаристика?
– В доклада си разглеждам въпроса за изследването на старобългарските преводи на старозаветните книги, което представлява една от най-трудните задачи в старобългаристиката, тъй като в проучването на тези преводи се пресичат всички основни проблеми на текстологията, историческата лингвистика, палеографията и кодикологията. По-специално, поставям въпроса за развитието на иновативни посоки в тази област – перспектива, възможна само при усъвършенстване на традиционно възприетия в славистиката изследователски метод.

В сравнение с новаторските постижения, направени в библейската наука след откриването на свитъците от Мъртво море през последните 70 години, в изследването на славянската Библия се отбелязва относително ниско ниво на развитие. От една страна, има сериозен недостиг на критически издания и изследвания върху текстовата история, а от друга – се отбелязва състояние на относителна концептуална и методологическа изостаналост. Това се случи, въпреки че през последните 30 години в изследванията по славянския Стар завет е настъпило възраждане, след като през 1988 г. в Благоевград Международният комитет на славистите на заседанието си по време на X международен конгрес на славистите в София взема решение за включването в състава на комисиите към Комитета на нова комисия, назована Славянска библейска комисия.

Относителното изоставане на славянската библейска филология има две основни причини, които са свързани една с друга. Първо, Кирило-Методиевите, старобългарските и изобщо църковнославянските преводи на Стария завет продължават да се изучават върху най-старите налични преписи, а не върху изчерпателен и строг анализ на цялата текстова традиция. Второ, филологическото изследване на старобългарските преводи почти винаги е оставало отделено от текстологическите изследвания на Септуагинта, на Еврейската Библия и на другите източнохристиянски версии. Вследствие на това славянската библеистика се намира в състояние на научна изолация, от която трябва да бъде извадена.
В моя доклад показах конкретен пример за това как промяна в методологията може да доведе до неочаквани, иновативни резултати. Говорих за най-стария небогослужебен пълен превод на Книгата на пророк Даниил, който руският дореволюционен славист Иван Евсеев е смятал за дело на самия Методий и който по езикови особености във всеки случай може да се датира не по-късно от края на IX или началото на X век. Този превод има определен ред на главите, тъй като главите 7 – 8 са поставени преди главите 5 – 6. От времето на Евсеев нататък се смяташе, че това е грешка на писарите или резултат от вторична реорганизация на текстовия материал, настъпила в славянската традиция. След внимателен анализ и съпоставка с гръцките и другите традиции се оказва, че това не е съвсем така.

В действителност старобългарският превод отразява много архаичен прототип, който е изгубен в гръцката традиция. Както се оказа, старобългарският превод има същата текстова структура, която намираме в гръцкия папирус Chester Beatty 967, датиращ от II – III век, в който също главите 7 – 8 са поставени преди глави 5 – 6. Нито един византийски кодекс и нито една друга вторична версия на еврейската Библия нямат такава структура освен папируса и старобългарския превод. Това е уникален случай на съвпадение между две писмени традиции, очевидно много отдалечени хронологически и географски една от друга, което няма прецедент в библеистиката.

Най-интересният аспект на съответствието е, че се отнася единствено до структурата на книгата и не засяга специфичните вътрешни характеристики на текста. Сравнението с други традиции, в частност с латинската и сирийската, ни позволява да покажем, че старобългарският превод предлага свидетелство с огромно значение за изучаването на историята на текста на гръцката Септуагинта и Еврейс­ката Библия.
Разгледаният случай с Книгата на пророк Даниил демонстрира неоснователността на мнението, според което старобългарските преводи на Стария завет нямат значение за решаването на текстологическите проблеми на Еврейската Библия и на Септуагинта. Напротив, доказано е, че те в някои случаи могат да имат дори по-важна текстова стойност от други християнски традиции, които са по-древни по произход. За да се открият нови изследователски посоки и да се направят иновативни проучвания, е необходимо старобългарските преводи да бъдат контекстуализирани, да бъдат извадени от научна изолация и да бъдат изследвани със съвременни методологически средства.

– Какви са плановете Ви за по-нататъшни изследвания в областта на палеославистиката, част от която е старобългаристиката?
– Точно сега съм на път да започна изсле­дователски проект в областта на палеославистиката, който наскоро беше финансиран от италианското Министерство на университетите и науката и който е озаг­лавен „The Transmission of Old Church Slavonic Texts“. Като главен изследовател, ще ръководя екип от палеослависти и научна мрежа, която включва, освен „Ка Фоскари“ също и университетите в Удине и Торино, които ще бъдат ръководени от двамата ми колеги – професорите Дж. Дзифер и Виторио С. Томелери, които са международно признати палеослависти.

Проектът има за цел да предостави нови инструменти за напредък на знанията в областта на текстовото предаване на старобългарските оригинални и преводни творби и на най-ранните произведения на Slavia Christiana. Анализът на текстовете ще се извършва съгласно строги методически указания и ще има прецизна структурна конфигурация, така че да улеснява еднаквото изследване на всеки изследван корпус. Методът, който се използва в този проект, е методът на показателните грешки, който отдавна се прилага в класическата филология.

Особено внимание ще бъде отделено и на контекстуализацията и сравнението с други текстови традиции, с византийския, среднолатинския, германския и романския контекст. Възприемането на интегриран и систематичен подход е необходима предпоставка за въвеждане на иновативни и интердисцип­линарни методологии, които благоприятстват промяната на гледната точка по отношение на миналото. Вместо да се изберат като отправна точка ограничен брой произведения, достъпни в най-древните глаголически и кирилски ръкописи, датирани приблизително между края на X и началото на XI век, ще се обърне внимание на по-късни източници, отнасящи се до XIV –XVI век, които ще съставляват ключовия период на изследването.

Днес има благоприятни условия за развитие на старобългаристиката в Италия и в други неславянски европейски страни. За да се случи това обаче, е от основно значение да се създаде синергия за увеличаване на сътрудничеството с българските учени. Да работим заедно, за да се изучават паметниците с иновативни методологии и за да може богатството на литературното и културното наследство на средновековна България да стане известно на по-широка публика. От всичко това цялото европейско общество може само да спечели.

Your Image Description

Свързани статии:

Проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести: Проблемът с употребата на антибиотици е особено сериозен и вече говорим за свръхконсумация Възпитание и образование – изгубени (и намерени) в комуникацията Мадлен Алгафари, психотерапевт и писател: Помним учителите си като личен пример или ако са били Учители по живеене Проф. д-р инж. Сеня Терзиева-Желязкова, ректор на ХТМУ: Фокусът ни днес е върху зелените технологии

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Интервю

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
СподелянеTweet
Предишна статия

Нов институт в Тракийския университет

Следваща статия

Да докоснеш светлината

Следваща статия
Да докоснеш светлината

Да докоснеш светлината

Където учат децата да мечтаят

Където учат децата да мечтаят

България е в топ мрежа за изкуствен интелект

България е в топ мрежа за изкуствен интелект

Последни публикации

  • Сп. „Професионално образование“, книжка 5-6/2024, година XXVI
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 4/2024, година XXVI
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 2-3/2024, година XXVI
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 1/2024, година XXVI
  • Годишно съдържание  сп. Професионално образование,  том XXV (2023 г.)
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 6/2023, година XXV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 5/2023, година XXV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 4/2023, година XXV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 3/2023, година XXV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 2/2023, година XXV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 1/2023, година XXV
  • Годишно съдържание сп. Професионално образование, том XXIV (2022 г.)
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 6/2022, година XXIV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 5/2022, година XXIV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 4/2022, година XXIV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 3/2022, година XXIV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 2/2022, година XXIV
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 1/2022, година XXIV
  • Годишно съдържание сп. Професионално образование 2021 г.
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 6/2021, година XXIII
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 5/2021, година XXIII
  • Сп. „Професионално образование“, книжка 4/2021, година XXIII

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"