120 години от откритието на един велик българин

Проф. д.б.н. Светла Данова е молекулярен биолог и ръководител на Лабораторията по млечнокисели бактерии и пробиотици в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ – БАН. Има над 25 години изследователска дейност.

Кариерата на д-р Данова е изцяло в сферата на модерните микробиологични проучвания на биотехнологични и медицински значими микроорганизми. Ръководител е на 7 изследователски проекта и участник в 23 национални и международни проекти по проблеми, свързани с безопасност на храните и контрол над патогените, биоразнообразие на микробиотата на традиционни млечни продукти, микробиом и пробиотици.

Проф. Данова е автор на над 130 научни публикации в международни издания. Носител е на награда „Питагор“ за пробив в науката (2021 г.).

На XV софийски фестивал на науката тя представи откритието на Стамен Григоров – бактерията, наречена на своя откривател Bacillus Bulgaricus Grigoroff или Lactobacillus bulgaricus, и значението за млечнокиселата ферментация и тайната на нашето дълголетиe.

Доктор Стамен Григоров (1878 – 1945) е дал много на света, той е пионер в микробиологията и медицината, който има две големи открития. За едното се говори, за другото се знае по-малко. Първото си откритие прави на 27 години – разкрива тайната на ферментацията на киселото мляко. Това променя цялата концепция дотогава и става основа на млечна индустрия, която се развива по целия свят.

„Учудващи са няколко неща относно откритието на Стамен Григоров – казва проф. Данова. – Свързах се с Юлия Григорова, неговата племенница, която е създала фондацията „Стамен Григоров“, и я помолих за материали.“

Този млад човек е владеел прекрасно френски език. Завършва естествени науки в Монпелие и медицина в Швейцария. Още като студент е забелязан от неговия научен ръководител проф. Масол, който го насърчава да изследва микрофлората на българското кисело мляко. Стамен Григоров си е донесъл оригинално българско кисело мляко в т.нар. наречената рукатка – гърне с глинена дръжка отгоре. Това е типичен бусенски керамичен съд, в който се е смятало, че киселото мляко става най-хубаво и се запазва най-дълго.

„След много изследователски опити той успява да открие Лактобацилус булгарикус –

пръчковидната бактерия или българската пръчица, както я наричат често, и да докаже, че тя е причинител на млечнокиселата ферментация, подквасването на млякото и създаването на този уникален продукт. За мен, която от 25 години се занимавам с изследване на млечнокиселите бактерии, това е велик българин, голям учен“, споделя проф. Данова.

Стамен Григоров докладва тези свои резултати на научния си ръководител, който ги препраща на Нобеловия лауреат Иля Мечников. По това време, 1903 – 1905 г., той е професор в Института „Луи Пастьор“ и разработва своята теория за дълголетието. Проф. Масол му пише: „Разработките на моя  изключително надарен и прозорлив млад изследовател откриват една бактерия. И най-вероятно твоите теории трябва да обърнат внимание на това откритие, защото може би там се крие причината за дълголетието на хората от Балканите.“

Тогава Мечников предприема обиколка на Балканите и стига до извода, че тук има много столетници поради това, че всекидневно се консумира кисело мляко. Причината е уникалният млечен продукт, подквасен с бактерията, открита от Стамен Григоров, което намалява гнилостните процеси в червата, риска от болести и затова хората са по-здрави, по-жизнени и дълголетници.

Стамен Григоров публикува своите открития през 1905 г. в изключително престижно френско списание,

след което е поканен да ги представи пред академичната общност.

„Можете ли да си представите през онези времена един 27-годишен българин от малка и непозната държава да се изправи пред най-големите европейски учени, за да обясни и да защити своите открития. Присъстващите в залата са много впечатлени. Той е носил и микроскопа си, и истинско кисело мляко, за да може всеки, който се съмнява, да погледне“, продължава проф. Данова.

В крайна сметка, възлагат на Иля Мечников да провери доколко верни са научните изводи, публикувани от младия българин. И той официално признава това изключително откритие на Стамен Григоров в публикация през 1908 г. Открит е не само нов микроб, но и ролята му за получаване на уникален млечен продукт и уникалната му роля за здравето и дълголетието.

Проф. Масол предлага на своя асистент да поеме функциите на катедрата в Женева. Д-р Стамен Григоров отклонява тази висока чест, отказва поста директор на Института „Пастьор“ в Сао Пауло, за да се завърне в България, където работи като околийски лекар.

Дълго време името на бактерията е Бактериум булгарикум Григоров, в чест на нейния откривател.

Но тъй като в таксономията има строго въведени правила, чисто таксономично истинското име е Лактобацилус делбрюки субсп. Булгарикус – Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus.

Признание за важната физиологична роля на бактерията идва и от Американската служба по безопасност на храните и лекарствата, която я нарича „баща на безопасността“, защото е консумирана с векове и е доказала полезните си качества. Заради това българското кисело мляко се слави и като първия световно приет пробиотичен продукт.

„Изследванията на Стамен Григоров са подпомогнали и формирането на концепцията за дълголетието и пробиотиците на проф. Иля Мечников. Смятам, че Стамен Григоров има заслуги и за разбиране значението на пробиотиците, на които днес се отделя много място, както и въобще за ролята на добрите бактерии за здравето – нещо, за което не се говори много“, подчертава проф. Данова.

Но това, което най-много я изумява в биографичния материал, предоставен от Юлия Григорова, е, че през 1906 г.

българският учен публикува друга изключително иновативна статия за ролята на гъбичките.

Става дума за добре познатите плесенни гъбички, като той публикува възможностите за тяхното използване при лечението на инфекциозна туберкулоза. И това става 22 години преди шотландският биолог Александър Флеминг да открие случайно пеницилина и приложението му за лечение на различни инфекции.

Тази публикация на Стамен Григоров, която също е в престижно европейско списание, събужда интереса на много изследователски групи, които активно започват да работят в Европа и в Америка. Тя допринася учени и лекари да обърнат внимание на тези дотогава неизвестни като продуценти на антибиотични вещества гъбички.

Неговата теория за клетъчните гъби при туберкулозата му помага да създаде ваксина и да прилага лечение в Италия.

В България обаче не му обръщат внимание. Григоров няколко години работи в големи санаториуми в Милано, Италия, и лекува много италианци. Наричали ги „булгари“, защото лечението, което прилагал Стамен Григоров, се наричало „кура Булгара“. В Италия ваксината е прилагана успешно, но той си тръгва огорчен, защото установява, че се опитват да откраднат неговата ваксина, предлагайки му неуважителен и ограбващ договор.

„За съжаление, както често се случва, опитали са да ограбят неговото дело в санаториума в Милано и той се завръща в България. Известно време неговата туберкулозна терапия работи много успешно – казва проф. Данова. – Смятам, че това е личност, която заслужава българската нация да я познава. В Япония всяко дете знае името на Стамен Григоров.

Знаете ли колко ми е мъчно, когато при мен в лабораторията идват студенти. Водят ги колеги от Биологическия факултет на Софийския университет, студенти от Химикотехнологичния и металургичен университет от Катедрата по биотехнологии, където съм преподавала три години курс по пробиотици. И не знаят кой е Стамен Григоров!? Откривателят на българските лактобацили, които правят прекрасното българско кисело мляко, чудесния катък, нашето бяло саламурено сирене“, споделя проф. Данова.

И добавя, че тези млечнокисели бактерии могат да подпомогнат нашето здраве, нашето дълголетие, битката с неинфекциозните социално значими заболявания като рак, като метаболитния синдром, затлъстяването, диабет тип две – болести, които до голяма степен се свързват с начина ни на хранене.

„За“ и „против“ млечните продукти

„Изумена съм, че много хора – лечители, диетолози, започнаха да отричат млечните продукти – казва проф. Светла Данова. – А те могат да бъдат ограничени за хора с алергия или които имат някои от модерните болести като синдром на раздразненото черво или при възпаление на червата, за което има различни причини.“

Проф. Данова добавя, че живеем и работим в XXI век и могат да се намерят много и убедителни доказателства, че млечните продукти не могат да бъдат враг на здравето.

„Изненадана съм от подобни твърдения, защото млечните продукти могат да отговорят на потребителските ни нужди не само нутритивно, но и общо физиологично – те ни осигуряват лесно усвояем белтък, калций, калий, магнезий и микроелементи. Напоследък стана модерно да изследваме витамин D и фолиева киселина. Ами част от млечнокиселите продукти са естествено обогатени с фолиева киселина. Тоест тя не се добавя химически, както това наблюдаваме в някои модерни хранителни индустрии“, казва ученият.

Много често, без сами да съзнаваме, ние предизвикваме т.нар. дисбиоза в чревния микробиом, за която се натрупват доказателства, че пряко е свързана с редица последващи заболявания и здравословни проблеми. Дисбиозата е  сериозен физиологичен проблем, много по-сериозен  от неприятен дискомфорт, свързан с храносмилателната система и по-конкретно – с чревния микробиом.

„Но покрай изследванията за птичия грип се установи, че при навлизане на вируса към белия дроб по негов сигнал в червата настъпва дисбиоза. И затова заболяването е толкова тежко, защото тези дисбиотични промени, тоест нарушения в здравословния баланс, предизвикват грешен имунен отговор. А 70% от имунокомпетентните клетки на човека са в чревния тракт“, обяснява проф. Данова.

По думите ѝ, грижата за здравословния баланс на червата изисква млечнокисели бактерии, защото те имат много съществена роля в чревния микробиом. В човешкия микробиом работят 3,3 милиона гени. А човешките са само двадесет хиляди. И част от тези милиони са именно на микробите, които са в червата.

„Микробиотата, носител на тези гени, има ключова роля и когато те са доминиращи (51%) в нашия чревен микробиом, шансът за дисбиоза е много по-малък. Защото те отделят различни метаболити, например млечна киселина, която държи настрана попадналите патогени. А за да се развива млечнокисела бактерия, той консумира конкретни захари и произвежда млечна киселина. Тази млечна киселина създава предпоставка лошите бактерии да бъдат изтласкани от тази ниша и да не ни разболяват“, казва проф. Данова.

Свързани статии:

Тайната на дълголетието Българска ученичка завоюва първа награда за физика и астрономия в САЩ (ОБНОВЕНА) Целта е енергийна суверенност Образованието е право, а не привилегия