Инж. Цветанка Апостолова, член на журито на Националния фотоконкурс „В моето училище е най-хубаво“: Силната снимка кара зрителя да спре за миг

Инж. Цветанка Апостолова е дългогодишен директор на Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография в София. Начело на училището е повече от 25 години, като е превърнала в своя собствена кауза успешното му управление. Тя е педагог, ментор и човек с голямо сърце. Сред значимите постижения в работата ѝ са съхраняването на гимназията като реномирано професионално училище, както и разкриването на новите модерни специалности „Графичен дизайн“ (2000), „Компютърна графика“ (2008), „Библиотекознание“ (2011) и „Компютърна анимация“ (2012).

– Д-р инж. Апостолова, какво означава за Вас да бъдете част от журито на конкурса „В моето училище е най-хубаво“?

– За мен е чест и удоволствие да бъда част от журито на конкурса. Вярвам, че подобни инициативи дават сцена на младите хора да изразяват себе си, да споделят своята гледна точка и да се почувстват успешни.

Вдъхновяващо е да видя света през очите на учениците. Техните кадри често носят неподправена емоция и свежест, които ни напомнят защо фотографията е толкова силно изкуство.

Участието ми в журито е и отговорност. Предизвикателство е да оценявам не просто техническото изпълнение, а и идеята, смелостта и личния почерк на младите таланти.

– Какво очаквате да видите в кадрите на учениците – какво прави една снимка наистина въздействаща?

– Когато гледам кадрите на учениците, очаквам да видя автентичност и лична гледна точка. Въздействащата снимка не е непременно технически съвършена, а такава, която носи емоция, история и отношение. За мен е важно кадърът да предава усещане – радост, тъга, изненада или спокойствие.

Силната фотография кара зрителя да спре за миг и да се замисли, да се почувства свързан. Търся креативност, смелост да експериментират, и умение да използват светлина, композиция и момент, за да подчертаят идеята си. Именно това прави снимката истински въздействаща – когато не просто я виждаш, а я усещаш.

– Как се подготвят бъдещите фотографи в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография?

– Гимназията е първото училище в България, което подготвя кадри по специалностите „Полиграфия“ и „Фотография“. Обучението по фотография е въведено още през учебната 1958/1959 г., когато тогавашният техникум започва редовно и задочно обучение по тази специалност.

Подготовката на бъдещите фотографи в гимназията включва задълбочено професионално обучение по фотография, подкрепено от дългогодишна традиция. То е съвременно и разностранно, обхваща дигитални и творчески специалности. Практическото обучение е чрез изложби и проекти, които развиват творческия потенциал.

Медийното и професионалното партньорство отварят реални възможности за учениците след завършване.

– Кои умения са най-важни за един млад фотограф днес – техническите или творческите?

– И двата вида умения са важни, но в различен аспект. Техническите знания като работа с камера, светлина, постобработка са основата, без която е трудно да се реализира една идея. Но именно творческите умения и способността да виждаш история, да уловиш момент, да изразиш емоция и концепция, правят фотографията въздействаща и лична.

В днешно време техниката е достъпна и може да се научи сравнително бързо, но креативността, усетът към детайла и собствената перспектива са това, което отличава младия фотограф и му дава почерк. Затова вярвам, че техническите умения са инструмент, а творческите – същината.

– Къде намират реализация Вашите възпитаници?

– Нашите възпитаници намират реализация в широк спектър от сфери на фотографията и визуалните изкуства. Част от тях се насочват към художествената и арт фотографията, други – към приложни направления като модната, портретната и сватбената фотография. Значителен брой работят в областта на рекламата, медиите, фото и видео продукцията, както и в дигиталния маркетинг, където визуалното съдържание е ключово.

Има и ученици, които продължават в графичен дизайн, компютърна анимация или кино. Някои обогатяват образованието си във висши училища у нас и в чужбина, а други откриват собствени студия или правят авторски проекти.

Общото между тях е, че излизат подготвени да използват фотографията като език за разказване на истории и професионален инструмент за визуална комуникация.

– Какви са най-големите трудности пред младите хора, които искат да се развиват професионално във фотографията?

– Преди всичко конкуренцията. Днес техниката е достъпна, всеки може да снима, но това е още по-голямо предизвикателство – да намериш собствен стил и да се откроиш. Друг проблем е, че професията често изисква сериозни инвестиции – техника, софтуер, обучение. Важно е също да изграждат контакти и да развиват умения за работа в екип и комуникация.

Трудностите са реални, но именно те помагат на младите фотографи да израснат, да бъдат адаптивни, креативни и последователни.

– Фотографията е изкуство, но и професия – как успявате да мотивирате учениците да търсят баланс между креативност и практичност?

– Стараем се да показваме на учениците, че креативността и практичността не се изключват, а се допълват. От една страна, ги насърчаваме да експериментират, да развиват въображението си и да търсят своя стил. От друга – учим ги как да прилагат тези идеи в реална работна среда: как да работят по задание, да общуват с клиенти, да спазват срокове, да са дисциплинирани и да адаптират творческите си решения според нуждите на пазара.

Вярвам, че мотивацията идва именно тогава, когато разбират, че могат да изразят себе си чрез фотографията и в същото време да превърнат таланта си в професия.

– Какви съвети бихте дали на учениците, които ще участват в конкурса „В моето училище е най-хубаво“?

– Бих посъветвала учениците първо да се замислят какво прави тяхното училище специално за тях самите. Това може да са атмосферата, приятелствата, любимите места или моменти от всекидневието. Важно е да гледат на темата не просто буквално, а да търсят личния си поглед и история, която искат да разкажат чрез снимката.

В различните категории могат да се фокусират върху детайли, които често остават незабелязани, като светлината в коридора, усмивката на приятел, динамиката в час или артистичен ракурс към сградата.

Силната фотография се ражда, когато има емоция и идея зад кадъра. Най-важното е да снимат с вдъхновение и с желание да покажат „своето училище“ през собствените си очи.

– Как се променя фотографията днес в ерата на социалните мрежи и как това влияе на обучението?

– Фотографията е силно повлияна от социалните мрежи, тя е станала много по-бърза и спонтанна. Всеки човек носи камера в джоба си и споделя образи всекидневно, което променя начина, по който възприемаме визуалното.

От една страна, това създава огромна конкуренция и заливане с изображения, но от друга – отваря нови възможности за младите фотографи да покажат работата си пред широка аудитория. В обучението акцентираме върху умението на учениците да използват тези платформи не просто за споделяне, а за изграждане на личен стил, за разказване на истории и за професионално позициониране. Така социалните мрежи се превръщат не в заплаха, а в инструмент за развитие и изява.

– Ако трябва да посочите една формула за успех във фотографията, как би звучала тя за младите таланти?

– Формулата за успех във фотографията е: „Любопитство + постоянство + собствен почерк“. Любопитството кара младия фотограф да експериментира и да учи непрекъснато, постоянството му дава сила да не се отказва пред трудностите, а собственото виждане и почерк са това, което го отличава и прави работата му запомняща се.