Час по любов…

Това не е нито час на класа, нито час по учебен предмет. В училище няма такава дисциплина. Любовта не присъства в учебната програма. И макар че хората са ѝ посветили томове книги, картини, песни и продължават да твърдят, че без любов не могат, се питаме дали все още е така? И дали един час по любов в училище не е също толкова необходим, колкото часа по математика, география или история например.

„Случвало се е, когато ученици идват да работим по утвърдения график в кабинета ми в столичното 28. средно училище, да споделят по време на сесиите, че харесват някое момче или момиче. Обикновено това са по-големи деца – от VIII, X, XII клас. Но не го правят целенасочено – да дойдат и да споделят нещо конкретно, свързано с влюбването. По-скоро е инцидентно.“ Така отговаря на въпроса ми дали в училище се обсъждат проблеми, засягащи любовта, д-р Таня Илиева.

В столичното 28. СУ „Алеко Константинов“ тя е училищен психолог вече трета година, но има и почти 10-годишна частна практика. С докторска степен по педагогическа и възрастова психология и три магистърски степени, Илиева има и редица специализации в чужбина. Като училищен психолог, работи по поведенчески и обучителни затруднения на деца и юноши на възраст от 6 до 19 години. Консултира родители и семейства.

Разчитаме на нейния опит, за да получим адекватен отговор на въпроса има ли необходимост от

разговори по темата „любов“ в училище.

Не ни интересува дали е истински Празникът на влюбените, а дали те самите са истински. Интересува ни темата за любовта, която става по-важна във всеки ден, в който медиите популяризират проблеми, свързани с невъзможността на младите хора да се обвързват дълготрайно, да търсят партньор в живота и да имат реална необходимост от него. Те са „вътре“ в социалните мрежи и на „ти“ с технологиите, но нямат доверие на живия човек и сякаш предпочитат да стоят „извън“ емоционалното обвързване.

„В момента младите общуват предимно онлайн и много по-често се запознават през социалните мрежи“, казва д-р Илиева.

„Пишат си, развиват емоциите онлайн и по-трудно се случват нещата на живо – като връзки, осъществяване на контакт, изграждане на доверие у живия човек, задържане на връзката за по-дълго време. Променя се моделът за изграждане на връзки. Често се шегувам, че когато бяхме млади, най-лесното нещо беше да си имаш гадже. Харесвате се с някого и вече си имаш гадже. Сега виждам доста по-голямо притеснение у децата.“, обяснява още тя.

Със съжаление, Таня Илиева споделя и наблюденията на свои колеги от Швеция, според които младите не желаят да се ангажират и искат да бъдат самостоятелни.

„Моите колеги казват, че тенденцията на западния свят е

всеки човек да има самостоятелен живот,

да гради кариера и да се развива в професионален план, а в личен е достатъчно да се срещнат, за да създадат дете, и после да се разделят и да го отглеждат в споделено родителство. Семейният модел сякаш отшумява“, казва Илиева.

Самата тя причнава, че се съмнявам, че ще бъдем щастливи, ако отглеждаме децата си чрез споделено родителство, и че самите деца ще бъдат щастливи. „Вярвам, че детето има нужда и от майка, и от баща. Създадено е и от двете енергии – от мъжката и женската. И нито майката може да замести бащата, нито бащата може да замести майката. Когато родителите са разделени, винаги препоръчвам да отделят достатъчно време на детето. Да се уважават взаимно и да говорят добри неща един за друг пред него. Това е пътят то да расте спокойно и да бъде щастливо.“, обяснява тя.

Като училищен психолог, Илиева има много работа. Но предимно с деца със специални образователни потребности. Графикът ѝ на психолог е запълнен изцяло с тях. И много малко време остава за обща подкрепа за класове или за отделни ученици. За подкрепа по лични теми, за разговор относно емоционалното състояние на децата, за отношенията с връстниците.

„Понякога родителите се обръщат за помощ към училищния психолог, ако в семейството настъпи криза, раздяла, има болен член или смърт на близък. Но тази подкрепа е краткосрочна, не е системна, каквато е за децата със специални потребности“, казва Таня.

Посочва и, че не се случва родители да идват при нея по темите, свързани с любовта или връзките. „В училище родителите идват за успеха и за дисциплината“, казва тя.

Но ако оценките и поведението са основните теми, които вълнуват родителите и заради които влизат в комуникация с учителя, директора или психолога, то в частната практика на д-р Илиева понякога идват, когато имат

притеснения за сексуалността на детето си

– дали е хетеро- или хомосексуално и какво се случва с него.

„Това, което бих могла да кажа на родителите в тези случаи е, че децата много рано започват да се ориентират. Друг е въпросът доколко ще успеем да им повлияем. Препоръчвам все пак да наблюдават поведението на детето си от ранна възраст. Да следят общуването му с връстници – накъде се ориентира, и да се консултират по-рано със специалист. Така биха могли да въздействат и по-ефективно. След V – VI клас става вече трудно.“. казва д-р Илиева.

Твърди, че в 28. СУ „Алеко Константинов“ психологическата подкрепа се приема много добре. Разбира го, когато се наложи да влезе за наблюдение в клас, ако е възникнал конфликт. Казва, че за съжаление, подобни случаи са единственият официален повод да посети учениците. Не се прави рутинно, посещението на училищния психолог в часовете не присъства в програмата.

„В нашето училище не съществува стигмата, че ако ходиш на психолог, нещо ти има“, твърди Илиева.

– Имаме много деца с различни потребности – образователни, социални, емоционални, дори е въпрос на престиж, ако ходиш на психолог. Децата се връщат много щастливи и със самочувствие в класните стаи и когато аз отида в някой клас, те питат:

„А мен може ли да ме вземете? Може ли да попитам мама и мен да ме взимате?“.

Според д-р Илиева децата имат голяма необходимост да се обърне внимание на психоемоционалното им развитие, което е свързано с чувствата, преживяванията, влюбванията, приятелствата, защото това са теми, които силно ги вълнуват.

„Няма дете, което да не се интересува дали ще бъде прието в класа, дали ще си намери поне един приятел, дали ще бъде харесвано и как ще се справи с любовта в по-интимната ѝ част, където нещата са по-различни от прия­телството“,  казва тя.

На мнение е, че много по-добре би било, ако може да се включат такива теми дори като част от учебните дисциплини, при това във всяка възраст. „Още от начален етап, защото всеки етап е изключително важен в емоционален план за развитието на детето“, обяснява тя.

И докато търсим корените на промените, които се случват с модела на взаимоотношения и обвързване сред младите хора, с д-р Илиева стигаме и до

емоционалната интелигентност.

За радост, все по-често се обсъжда ролята на емоционалната интелигентност за психичното здраве на подрастващите и бъдещото ни поведение като възрастни.

„Емоционалната интелигентност е способността на всяко дете или възрастен да показва емоциите, които преживява, да може да ги разбира, да усеща как се чувства по отношение на начина, по който другите се отнасят към него, и по това как то се отнася към тях“, посочва тя.

Категорична е, че тя е изключително важна. „Децата може и да не се вълнуват толкова коя буква са взели днес в I клас или докъде са стигнали в събирането и изваждането до 10 например, а по-скоро как са се чувствали в училище, как са се отнасяли другите деца към тях, как се е отнесла учителката към тях, ако са се справили или не са се справили с дадена задача. Затова, ако им се предостави възможност в час на класа например или по друг предмет да проведат свободен разговор по тези теми, те самите ще започнат да споделят повече неща. Ще се отпуснат, ще задават въпроси“, обяснява психологът.

Д-р Илиева намира като ограничение факта, че учителите са принудени да следват стриктно темите от учебния план и дори в часа на класа класният ръководител трябва да прояви самоинициатива, ако реши да беседва с учениците на различна тема.

„Може би това, което съм предлагала на колеги и би се получило по-лесно, е да се отделят по петдесет минути в час за споделяне – казва тя. – Децата да получат възможност да кажат нещо. Специално за любовта обаче, тъй като това е основната тема на нашия разговор, смятам, че е много, много важно в училище да има време и възможност за разговори по тази тема.“

И точно в този момент, вероятно докато си предс­тавяме колко прекрасен би бил един училищен час по любов, д-р Илиева казва нещо, което не бива да пропускаме.

„Много често проблемите с психичното здраве са породени не от даването на любов. Има немалко хора, които са чудесни в това да обгрижват, да дават, да са перфектни във всяко отношение. Но

дисбалансът идва от невъзможността да приемеш любовта на другите,

да си позволиш чуждата любов и да ѝ се радваш. И ако учим на това децата в училище чрез подходящи игри, задачи, занимания, споделяне в малки групи, а после и пред класа, наистина могат да се получат много добри резултати от работата в училище.“

Всеки ден, до последния учебен звънец в училище д-р Илиева принадлежи изцяло на екипа на 28. СУ. От тази учебна година школото разполага и с педагогически съветник, с когото работят заедно. Имат добра комуникация с ръководството и доверие помежду им. А ако някой учител реши да проведе час по любов за своите ученици, напълно ще го подкрепят.

„Човекът е социално същество. Има нужда да дава и да приема от другите хора – да им помага, но и да приема помощ от тях – завършва разговора ни д-р Таня Илиева.

На мнение е, че определяме поведението и начина си на представяне в обществото спрямо индикациите, които получаваме от другите. „Те ни служат като ориентир, като огледало. И не мисля, че ако се изолираме и ограничим в това, което сега наблюдаваме – прекомерната употреба на електронните устройства, тази изолация и това вглъбяване ще ни помогнат“, обяснява още тя.

Посочва, че надеждата ѝ е в появилите се напоследък много нови школи и спортни клубове. „Виждам възраждане на спорта и мисля, че живото общуване между децата ще се завърне. Насърчавам младите хора да търсят физическия контакт, и винаги се интересувам каква е връзката с родителите им, дори с бабата и дядото. За мен е изключително ценно децата да общуват и с бабите и дядовците си. Защото, когато едно дете има проблем, независимо какъв, то ще преработи емоцията много по-лесно не ако се затвори самὸ в стаята с телефона си, а ако получи любов и подкрепа от членовете на семейството си.“, завършва тя.

Свързани статии:

Моята приказна гора Абитуриентски вълнения Магьосникът на пианото „Музи на водата“ с две премиери