
„Трябва да възприемаме изкуствения интелект не като конкурент, а като инструмент на човека. Той е създаден да подпомага работата му, а не да го замени. За да го превърнем в такъв, трябва да го познаваме и да можем да го управляваме.“ Това заяви европейският комисар по въпросите за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева по време на среща разговор на тема „Изкуственият интелект в медиите: въпроси, възможности и етика“. Форумът се проведе в „София Тех парк“.
По думите ѝ, от нас зависи дали изкуственият интелект е заплаха, или възможност.
„Това е революция, която променя индустриите и ще трансформира нашето разбиране за живота и нормалността в следващите години. Изкуственият интелект ще промени разбирането за някои професии“, отбеляза Захариева.
Тя посочи, че това важи в особена степен за медийния сектор и сферата на комуникациите.
Европейският комисар обърна внимание, че във времето, в което живеем, грамотността не е свързана само с умението за четене и писане, а с това колко добре владеем технологиите. Затова и все по-често, когато се говори за умения, добавяме и дигиталните възможности на населението.
Захариева засегна и темата за достъпа до иновации и изкуствен интелект.
„Ако искаме обществото и бизнесът ни да са конкурентно способни, не е нужно задължително да създаваме нови технологии, но е задължително да ги познаваме и прилагаме бързо“, заяви българският еврокомисар.
Данни за 2024 г. показват, че 14% от компаниите с над 10 служители използват изкуствен интелект в работата си. Водеща е Дания с близо 28% от малките и средните компании, които използват поне една технология с изкуствен интелект.
България е на 25-о място в ЕС, като делът е едва 6,5%, отбеляза Захариева.
В големите компании с над 250 служители ситуацията е по-различна и средното ниво за ЕС е 41%.
В същото време, в повечето държави от Съюза медиите започват да използват изкуствения интелект основно за оперативни употреби като превод и обработка на данни. За 2024 г. 27% от бизнесите, занимаващи се с издателска и аудио-визуална дейност, заявяват, че използват изкуствен интелект в работата си.
„Целта, която България си поставя, е 11% навлизане на изкуствения до 2030 г. Почти 7 пъти по-малко от целта на нивото в Европейския съюз – 75%“, посочи Екатерина Захариева.
Тя допълни, че изкуственият интелект може да прави живота ни по-лесен, но не прави мисълта ни по-критична, по-бързо или по-прозорлива.
В огромния информационен поток, който ни залива, качеството е по-важно от количеството, подчерта еврокомисарят.
И допълни, че изкуственият интелект не може да замени човешкия анализ и добавената стойност на журналистическата работа.
Тя поздрави инициаторите на събитието, че крайната цел е да бъдат изготвени предложения за етични норми, които да служат за работата на медиите с изкуствен интелект. И припомни, че учените вече са създали етични правила за използване на изкуствения интелект в науката.
В последваните панели взеха участие и председателят на Надзорния съвет на „София Тех парк“ и управител на консорциум „Петаскейл суперкомпютър – България“ Петър Статев, експертът по киберсигурност от Института по комуникационни и информационни технологии към БАН доц. Златогор Минчев, председателят на БРАИТ Доброслав Димитров, Красимир Коцев – изпълнителен директор на компанията SoCyber.
„Изключително важно да имаме адекватна образователна система и професионално подготвени медии“, заяви Петър Статев. Той обърна внимание, че за подготовката на младите за бъдещето, от една страна, роля има обучителният процес в семейството и в образователната система, а от друга – медийната среда.
Доброслав Димитров коментира, че колкото по-когнитивна е дадена професия и колкото повече тя е свързана с най-човешките качества, толкова повече ще бъде тя засегната от изкуствения интелект.
„Това е ключовото нещо, което трябва да се разбере за Петата индустриална революция. Всеки един от нас, включително и журналистите, програмисти, художници, музиканти, дори и най-човешките професии като доктор, учител, трябва да си зададе един основен въпрос – аз каква добавена стойност давам на това, което правя“, каза той.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg