Проф. д.ф.н. Сергей Герджиков
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/phil2021-04-06
Резюме. В тази статия се предлага нова дименсия за философско-научен анализ на артефактите – антропогенни абиотични обекти: реално – виртуално. Тя замества класическата опозиция материално – идеално като по-добре дефинирана и по-адекватно работеща в научното описание и обяснение на артефактите. Излага се и се обосновава виртуалната относителност на виртуалните артефакти: тяхната отнесеност към локални езикови форми като адекватна координатна система. Реалната относителност на артефактите е отнесеност към локални и глобални човешки жизнени процеси. В статията се следва емпиричната наука като техника на изследване на артефактите и антропологичната парадигма.
Ключови думи: артефакт; реално – виртуално; координатна система; относителност
Свързани статии:
ПЕДАГОГИКАТА В НАУЧНАТА СИСТЕМАТИКА НА ФРЕНСИС БЕЙКЪН
Интерпретации на смирението в педагогически контекст
Моделиране на образователна среда, насърчаваща развитието на ключови компетентности в предучилищна възраст
Книжнината на българите католици в христоматия: предизвикателства на лингводидактиката и културологията
