Проф. д.ф.н. Красимира Алексова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for23.622kate
Резюме. Основната цел на настоящата работа е да аргументира виждането, че в обучението по български език като чужд трябва да се включат не само индикативът и ренаративът, но и другите два косвени евиденциала – конклузивът и дубитативът. Това важи с особена сила за нива С1 и С2. В изпълнение на тази цел се разглеждат значенията, формите и основните употреби на четирите евиденциала в съвременния български език: индикатив, конклузив, ренаратив и дубитатив. Изказва се схващането, че граматикализацията на евиденциалността в съвременния български език не е завършен процес поради две основни причини: наличието на три вида форми за отрицателните форми на бъдещите времена и разкъсваемостта на всички композирани евиденциални форми.
Ключови думи: евиденциалност; индикатив; ренаратив; конклузив; дубитатив; обучение по български език като чужд
Свързани статии:
Процесът на приобщаване и ценностната система на учителя
Инспектиране на училищата във Bарненско-преславска епархия / Bарненска губерния през 70-те години на ХIХ век
Монография за Kримската война (1853 – 1856) и българските земи, представени посредством оригинален френски източник от епохата
75 години световна организация ОМЕП: предучилищното образование в България в перспективата на международния педагогически опит
