Красимира Алексова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for23.622kate
Резюме. Основната цел на настоящата работа е да аргументира виждането, че в обучението по български език като чужд трябва да се включат не само индикативът и ренаративът, но и другите два косвени евиденциала – конклузивът и дубитативът. Това важи с особена сила за нива С1 и С2. В изпълнение на тази цел се разглеждат значенията, формите и основните употреби на четирите евиденциала в съвременния български език: индикатив, конклузив, ренаратив и дубитатив. Изказва се схващането, че граматикализацията на евиденциалността в съвременния български език не е завършен процес поради две основни причини: наличието на три вида форми за отрицателните форми на бъдещите времена и разкъсваемостта на всички композирани евиденциални форми.
Ключови думи: евиденциалност; индикатив; ренаратив; конклузив; дубитатив; обучение по български език като чужд
Свързани статии:
A Bulgarian student in early XX century Ukraine: study, lifestyle and challenges
Повествование за изгряването на модерния българин
Умението за работа с научни документи като възможност за академичен растеж
Study on the Level of Satisfaction and Expectations of Teachers towards the Use of Supporting Texts and Storytelling in Moral Education in Primary Education
