ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

Доц. д-р Елена Крейчова

 Масариков университет (Чехия)

Доц. д-р Мария Пилева

Институт за литература – Българска академия на науките

https://doi.org/10.53656/bel2025-4-NK

Резюме. Настоящият текст  има за цел да изследва степента на компетентност на младите хора (ученици в гимназиален етап и студенти) относно познаването на семантиката и степента на адекватност на употреба на три библейски фразеологизма. Избраните за проучването ни фразеологизми са блуден син, насъщен хляб и манна небесна. Изследването представлява обобщение на анонимна анкета, проведена сред 57 респонденти на възраст между 15 и 23 години, ученици от две училища (СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Бургас, и 21. СУ „Христо Ботев“ – София) и студенти от два университета (Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров“). Анализът на отговорите на респондентите сочи, че рядко се наблюдава точна и прецизна употреба на библейските фразеологизми, преобладаваща е семантично обвързаната употреба с определен компонент на фразеологичния израз – с прякото значение на даден компонент или чрез семантично обвързване със сродна дума. Накарани да дефинират семантиката на изразите, в повечето случаи учениците и студентите разчитат на смътни асоциации или интерпретират значението им дословно, дефинирайки го чрез прякото значение на един компонент от израза. Това е доказателство на принадлежността на изследваните библейски фразеологизми по-скоро към периферията на езика на респондентите.

Ключови думи: фразеология, библейски фразеологизми, рецепция на културен фон, анкетно проучване

Свързани статии:

За животните във фразеологията – буквално (върху материал от сръбската и хърватската фразеология) Nanotechnology in sport and security Formation of physical readiness in students for survival in extreme situations Intellectual Reception of G. Lozanov’s Theory on Suggestopedia in the Pedagogical Discourse of Ukraine