Да дадеш криле с любовта си

Това може да бъде история, изпълнена с тъга и сълзи. Разказ за травмите и болката, за изоставянето и лошите спомени. За изстраданите успехи и спечелените битки. Но всъщност става въпрос единствено за любов. Защото онова, което превръща детето в човек, е само любовта.

През почти 25-те години на моята работа в „SOS детско селище“ – Трявна, никога не отделих моите собствени деца от децата в приемните семейства. Те израснаха заедно в игри и учение и до днес поддържат своето приятелство. Чест за мен е признанието, че ме чувстват като свой баща, който се е погрижил да имат своето красиво детство“. В тези думи на Иван Христофоров – директор на „SOS детско селище“ – Трявна, и на Програмата „SOS детско селище Велико Търново – Габрово – Трявна“, се съдържа почти всичко, което някой, работил с деца, нуждаещи се от приемна грижа, може да направи за тях. Останалото е много труд, постоянство и преодоляване на препятствия. „Аз-буки“ благодари на Иван за откровения разказ, чрез който ни допусна в голямото си семейство в Трявна.
„Родното семейство не се компенсира. То е най-важното в живота на човек – казва директорът на „SOS детско селище“, Трявна. –

В него получаваш първата ласка, първата храна и дрешка, готвиш се за живота си като възрастен и тежко на този, който го няма. Затова в подбора на приемните родители и на хората, които работят с децата, се вглеждаме внимателно – доколко те са добри хора, способни да предават добродетели. С времето децата разбират сами проблема и почти всички, които си стъпиха на краката, простиха и помогнаха на своите родители с каквото могат. Нашата роля беше да им обясним и
да им предложим любовта, от която всеки човек се нуждае.
Фактът, че съм запознат и след години какво се е случило, е доказателство за нашата доверена връзка в живота.“

„SOS детско селище“ – Трявна, отбелязва 30 години. Точно в този възрожденски град през 1993 г. е прието първото дете и са сформирани 12 приемни семейства. „Идеята се реализира най-напред в Трявна, защото в града винаги са се намирали напредничави хора, които да видят полезността на новите идеи – споделя Иван Христофоров. – Общината предостави безвъзмездно терен за пос­трояване на селище с финансова инвестиция от Международната SOS организация. Трябва да споменем имената на д-р Димитър Беров, Недко Недев, Ст. Пашев, Тодор Шарланджиев, макар че има и други, които участват, за да се постигне това.“

Така в Трявна започва своя живот първото българско SOS детско селище. Три години преди това, благодарение на известната тв журналистка Бригита Чолакова и инициативен комитет в София се регистрира национална организация. Тя се присъединява към Международната федерация от 142 страни, назначава първия директор – Ваклинов, и първите сътрудници – Соня Точева и Анелия Рогелова. Те одобряват и обучават първите SOS майки. Семейният модел печели подкрепата на българското общество, а идеята за него е на австрийския хуманист Херман

Гмайнер. След Втората световна война той предлага непозната до този момент семейна грижа за осиротелите деца, която се разпространява по света. „Децата, които започнаха в първата ни къща в Трявна – казва Иван Христофоров, – вече са родители, успешни хора, запазили благодарността си към приемните майки и семейства, дали им, по техните думи, крила със своята обич.“

„SOS детски селища България“ подкрепя професионални приемни семейства в няколко общини в страната – София, Перник, Велико Търново, Габрово, Трявна. Организацията предоставя допълнителна финансова и материална подкрепа за личностно развитие на настанените за приемна грижа деца, включително за лечение и супервизиране на приемните родители. Иван Христофоров държи да уточни, че някои от инициативите на селищата са изключително успешни. Основаният във Велико Търново Клуб на приемния родител е първият и единствен в страната. Чрез него приемните родители могат да споделят резултатите от работата си с децата и да получават компетентна помощ от специалисти.

В Трявна предлагат функционален дом за отглеждане на повече от едно дете. Инициативата е вариант за решаване на проблема с раздялата на родни братя и сестри, пред който се изправят отделите за зак­рила на детето. „В момента имаме потребност от две или три приемни семейства – съобщава директорът. – Приемните родители, които биха желали да работят в Трявна, следва да имат нагласа за отглеждане на 2 до максимум 4 деца, биологично свързани помежду си. Те ще получават за това финансова, материална и специализирана подкрепа от организацията ни.“

„Детско селище“ – Трявна, не само администрира социални услуги, но изпълнява нова и иновативна програма, наречена „Пътеки към свободата“. Тя е насочена към подкрепа на пълнолетни вече младежи, които напускат центровете за приемна грижа в различни градове на страната. „В България все още няма социална услуга за подкрепа на тази група младежи – обяснява Иван Христофоров, – а един млад човек, останал сам в града, без помощ, лесно може да поеме по „кривия път“.“
Всъщност притесненията на всеки родител са свързани с това излизане встрани от пътя. И когато в едно детско селище израсне дете, което впоследствие се реализира успешно, екипът е напълно удов­летворен. Проблемите никак не са малко и радостта от успеха е още по-голяма.

„Трудностите, с които се справяме, са много и от различно естество – споделя Христофоров. – Като започнем от най-важното – преодоляване на травмите на децата, причинени от насилие, неглижиране, социално и образователно изоставяне, и продължим към създаване на
лично пространство на детето, проучване на интересите му, удовлетворяване на потребностите му. Добавяме и поддържане на връзката с биологичното семейс­тво, колкото и понякога това да е трудно, работата по дефицити в развитието, създаване на топла емоционална среда и уютен семеен дом, на умения за самостоятелен живот.“ Като особено важен приоритет Иван изтъква образованието. То поставя основата за развитието на личността на детето и предполага неговото бъдеще като успешен човек в обществото. „Може би затова, когато говорим за изстраданите ни успехи, ги свързваме преди всичко с успехите именно в тази сфера – казва Христофоров. – Десетки са нашите млади възпитаници, които са се реализирали успешно, създали са семейства и деца, станали са добри хора.“
Ако попитате екипа на „SOS детски селища България“ как се възпитават у децата отношение към доброто и красивото, усещане за отговорност и лична амбиция в живота, те ще ви отговорят с една дума – общност. Общността, приятелският кръг, ангажираността в полезни дейности и игри спомагат да се изместят болката и лошите спомени. „Понякога ми задават въп­роса защо няма счупени дървета и зле поддържани къщи – споделя Иван Христофоров. – Дълго мога да разказвам как сме го постигнали, а още по-дълго се е случвало във времето, но основното е да изградиш у децата критерии за красивото, да имат отношение към съзиданието и природата.“

В момента „SOS детско селище“ – Трявна, и неговият екип, ръководен от директора Иван Христофоров, гледат напред. Към следващите години. Надяват се, че и държавата ще се вгледа в тях, но с разбиране на проблемите и тяхната специфика. Иван живее с всяка успешна идея, реализирана от селището в Трявна, и реагира на всичко, което се превръща в затруднение. В момента, по негова преценка, е затруднена една добра опция, предпочитана от децата в Трявна. „Те имаха възможност – разказва Христофоров – да изберат по свое желание средно училище във Велико Търново, като ги нас­танявахме в младежки домове, т.нар. центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ). В почивните дни децата гостуваха на приемното семейство, поддържахме връзка и предоставяхме грижа. Сега обаче не можем да практикуваме това, защото социалните служби не желаят да променят мярката за закрила от приемна грижа в социална услуга ЦНСТ, и децата остават на приемна грижа в Трявна, а през седмицата са в общежитие към училището. Това рефлектира върху съзряването им.“

Христофоров и екипът му се надяват, че държавата ще премахне от пътя им бюрократичните пречки и ще им предостави повече свобода за развитие. „Има страни, в които държавата дава свобода на SOS организациите да изберат как точно да се развиват – споделя Иван. – Ако националната организация има възможност да бъде финансово самостоятелна, то тя има право и да запази семейния модел, стига да не влиза в противоречие с основните права на децата по Хартата на ООН.
В България се възприе приемната грижа като европейска програма. Различията с прилагането на модела на Гмайнер са основно в срока на грижата. Контролът и регулациите от страна на държавата се осъществяват чрез създадената система на закрила на децата. Това има своите добри страни, но предполага твърде бюрократично изпълнение, което не помага на участниците – приемни родители и деца. Лично аз се стремя да запазя добрите страни от семейния модел на Гмайнер и да убедя социалните ни партньори в тях.“
За 30-ата годишнина на Детското селище в Трявна от SOS организацията издават специална книжка, събрала историите на работещи, на приемни родители и на деца. Всички те са за любов.
И историята на Мартина Бакърова, която петгодишна започва да учи народно пеене в „SOS детско селище“ – Трявна, а днес се занимава с музика и преподава на деца и младежи. И разказът на приемната майка Марчела Личева, работила там през всичките 30 години, която не съжалява за нито един ден.
И останалите. Всеки по свой начин, но с онова особено чувство, предизвикващо вълнение. Защото у децата, които сме отгледали, винаги откриваме себе си.

Свързани статии:

Жените учат повече Морето през обектива Безплатни уроци по китайски в свищовски училища ОУ „Проф. Марин Дринов“ – Кюстендил, на 115 години