Фототапети с вдъхновяващи послания красят училище в Бяла Слатина

Новата учебна година в Професионалната гимназия по облекло „Елисавета Багряна“ в Бяла Слатина започва в красива, цветна, уютна и позитивна среда. „Ремонтните дейности приключиха в началото на септември, а стените на кабинетите, фоайетата и коридорите ни вече са украсени с прекрасни фототапети с вдъхновяващи цитати“, разказва за „Аз-буки“ директорката на училището Галина Яхова.

Всичко това се осъществява по проекта „Обичам моето училище“ на благотворителната организация Light Source Charity, основана от Артър Спърлинг и неговата съпруга Албена, която е българка. Те осигуряват интериорния проект и изработката на тапетите. Разходите за всички други материали и дейности са покрити със собствени средства на училището. Дизайнът им, в това число посланията и цитатите, са подбрани от педагогическия и непедагогическия персонал в гимназията.

„Преди няколко години гостувах на училище, което бе преобразено по този начин, и си казах, че и нашето трябва да изглежда по същия начин“, обяснява събеседничката ми. Така се свързва с госпожа Спърлинг по телефона и се уговарят да се видят на място и да обсъдят подробностите около проекта. Първото, което трябва да се направи, е да се формира работна група. Екипът трябва да включва литератор, фотограф и декоратор.

Нужни са хора, които да имат желание нещата да се случат.

Работата по проекта започва още миналата година. В коридора на първия етаж решават да поставят фототапети, изобразяващи различни професии, които се изучават в училището. Понастоящем те са четири – моделиер-технолог на облекло, хлебар-сладкар, готвач и фризьор.

Тапетите са многоцветни и тематични. Съобразени са с цветовете на стените и подовата настилка. Така още влизайки в гимназията, ни посрещат думите на американския дизайнер Марк Джейкъбс – „Дрехите не значат нищо, докато някой не заживее в тях“.

„Винаги съм на точното място в точното време“ е посланието на втория етаж, което ясно си кореспондира с професията на готвача. Сред другите мотивиращи послания, които могат да се видят в училището, са „Имам вяра в себе си“ и „Приемам и обичам себе си“.

Директорката обяснява, че това е техният начин да покажат на учениците си колко е важно да приемаш и да обичаш децата, които са различни от тях. В гимназията в Бяла Слатина се обучават около 200 ученици, като 30 от тях са със специални образователни потребности. Близо 90% от възпитаниците им са от социално уязвими групи.

„Учим децата, че трябва да приемат другите – всеки е красив и добър в нещо“, казва Яхова. По тази причина не липсват и послания като „Аз съм мил към всички“ и „Аз съм уникален“, които всеки ден да им го припомнят.

На стените в кабинета по математика символично стоят думите на Георг Кантор – „В математиката изкуството да се задават въпроси, е по-ценно от разрешаването на задачи“, а в стаята по география – „Знанията променят картината на света! Знанието е силата на нацията“. В класните стаи, напълно разбираемо, има цитати от известни български автори, като „Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“ от Христо Ботев.

„Тапети има не само в учебните помещения, но и в кабинета на директора и при главния счетоводител“, разказва моята събеседничка. В нейния – напълно в унисон с личността, ѝ пише „Моите мечти нямат граница. Аз винаги искам невъзможното“. „Това напълно ме олицетворява като човек – винаги искам още и никога не се спирам пред нищо“, посочва Яхова.

Категорична е, че благодарение на Проекта са изпълнили първоначалния си замисъл и днес всеки ученик прекрачва прага на училището с усмивка на лице.

„Идеята ни бе да избягаме от сивотата и рутината на училищната среда и да я превърнем в приятно и красиво място“, пояснява тя.

Освен в обновена и позитивна среда учебната 2024/2025 г. в гимназията в Бяла Слатина започва и с нова специалност – „Производство на хляб и хлебни изделия“ с професия „Хлебар-сладкар“. Учениците в нея ще се обучават в дуална форма, също както гимназистите от другата им специалност в тази сфера – „Производство на кулинарни изделия и напитки“.

„Училището си сътрудничи с няколко фирми от региона. Навярно това е причината да наблюдаваме доста голям интерес от страна на родители и ученици и към двете специалности“, отчита директорката. Разказва, че когато решава да предложи новата специалност, среща голяма подкрепа и от страна на бизнеса, защото в региона има нужда от такива кадри.

От близо две години предлагат обучение на гимназисти и за професията „Фризьор“.

За разлика от новата специалност тогава среща известна съпротива, като мотивът на тези, които не са съгласни с нея, е, че фризьор човек може да стане и с курс.

„При нас учениците получават трета степен на професионална квалификация, което е най-високата степен. Едно е да учиш няколко месеца, друго е да учиш техниката пет години и да преминеш през целия етап на обучението“, обяснява директорката.

Освен това за професионалната подготовка на учениците отговарят висококвалифицирани преподаватели със солиден професионален опит и диплома за висше образование в съответната област, в която преподават, или майсторско свидетелство.

„Колегите ми са изключително иновативни и отдадени. Готови са да споделят целия си опит и знания, стига да има кой отсреща да ги вземе“, посочва директорката. Гордее се, че на техните възпитаници често се възлага организацията и приготвянето на храната за мероприятия на община Бяла Слатина.

„Непрекъснато възпитаниците ни печелят конкурси и състезания“, обяснява тя. За четвърта поредна година имат и ученик с национална стипендия. Тяхната възпитаничка Мирослава Мирославова завоюва първо място в конкурса „Научна разработка“ от XXIV национален ученически празник „За хляба наш…“.

Директорката посочва, че към момента са единственото училище на територията на Бяла Слатина, което има ученик с национална стипендия. Миналата година стават и първото училище в област Враца, което получава зелен флаг по програмата „Екоучилища“, а тази година се борят и за най-високото отличие – син флаг.

В гимназията има много интересен извънкласен живот с богата гама от занимания по интереси.

Много се гордеят с клуба си по шах, като участниците в него се явяват в различни състезания и завоюват редица награди и медали. В клуб „Творци“ пък се развиват литературните им дарования. Те списват и вестник „Междучасие“, в който отразяват най-важните събития от това, което се случва във и извън класната стая. Имат и собствен радиоканал.

„Все още няма име нашето радио. Ще се съберем всички заедно – учители и ученици, и ще изберем как да се казва. При нас винаги така се случва магията – всеки има право на глас и заедно стигаме до общ избор“, обяснява Яхова.

Директорката е изключително силно свързана с гимназията. Приема я като дом, а хората в нея – за  част от семейство.

Самата тя е бивша възпитаничка на училището, след това животът ѝ поема в друга посока – 13 години живее зад граница. Връщайки се в България, започва работа тук като учител по български език и литература. И на петата година става негов директор.

„Извървяла съм стълбичката от най-ниското стъпало. Познавам всичките си колеги и знам силната и слабата страна на всеки от тях. Винаги добре преценявам кой с какво би ми бил полезен, и така се случват нещата при нас. Никога не взимам еднолични решения, а се допитвам до всички членове на екипа ми. И навярно в това се крие тайната на успеха ни“, завършва тя.

Галина Яхова, директор: 

„Първия ден, в който постъпих в училище и влязох в клас, помолих всеки от учениците да напише на лист по нещо за себе си. Така открих моя нешлифован диамант – Василена Цанова. В написаното от нея видях нещо различно. Отне ми повече от половин година да я провокирам да повярва в своите възможности и да превъзмогне думите: „Госпожо, не искам! Няма да го направя!“.

След тези шест месеца тя сама започна да търси литературни конкурси, в които да участваме. Няма състезание, в което да не сме се явили и да не сме взели награда. Тя повярва в мен, а аз повярвах в нея! Така Василена завърши XII клас с пълно отличие, след това записа да учи българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Сега ѝ предстои успешно да положи и държавния си изпит, за да получи дипломата си за висше образование. Дадох старт на дете с трудна съдба, отглеждано от баба си и дядо си без майка и баща. За нея аз бях втора майка, а за мен тя – втора дъщеря. Благодарение на нея сама за себе си разбрах, че учителската професия е моето призвание – учител не можеш да станеш, учител се раждаш.“

Свързани статии:

Възпитание в годините на началното Oттук започва любовта към България Спортът дава шанс в живота Най-важният урок