Един старейшина

Надежда КОСТОВА*

Думата старейшина не се отнася до съвременната действителност и не е част от активния речников състав на българския език. В исторически текстове се използва терминологичното словосъчетание съвет на старейшините, а също и словосъчетанията старейшина на рода, старейшина на селото, старейшини на еснафа. От примерите се вижда, че с думата се назовава човек или хора, които имат влияние и ръководна роля в определено общество. Коренът на думата насочва към възрастта на назоваваните хора.

Думата старейшина е от мъжки род, но завършва на гласната а. Заради завършека си думата се членува като съществително от женски род: старейшината. Понеже е от мъжки род, думата се съчетава със следните числителни имена: един старейшина, двама старейшини и т.н.

Друга дума с подобен завършек е старшина: членувана форма старшината, съчетаване с числителни: един старшина, двама старшини. Съвременните носители на езика знаят значението на думата старшина и обикновено правилно употребяват нейните форми.

При старейшина обаче възникват съмнения за формата за единствено число и за съгласуването по род. Неправилно се употребяват: *един старейшин, *мъдрият старейшин, *последната старейшина вместо мъдрият старейшина, последният старейшина. Познаването на текстове от художествената литература и справките в Официалния правописен речник на българския език (2012) помагат да използваме правилно това старо и интересно съществително име.

*Д-р Надежда Костова е доцент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.