По-добре програмист, отколкото танцьор

Професиите на бъдещето ще налагат преквалификация на кадрите през целия живот, каза заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов по време на националната конференция „Привлекателни професии за устойчиво бъдеще” в София. Форумът е организиран от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и представя новите тенденции в пазара на труда. Основният фокус на събитието е поставен върху спешната нужда от промяна в нагласите и политиките за учене през целия живот, за да се отговори на острата криза от нужда на умения на работната сила.

Акад. Витанов подчерта усилията на Министерството на образованието и науката да се увеличат часовете по математика и природни науки, защото те са в основата на професиите на бъдещето. На среща с 24 висши училища, които развиват специалности в направление „Инженерни и технически науки“, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев е изразил намеренията си да увеличи приема в тези направления, тъй като има остър недостиг на такива специалисти.

Председателят на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев посочи, че въпреки ниската безработица пазарът на труда е изправен пред критичен недостиг на кадри, оценяван на 200 – 250 хиляди души. Системата работи на границата на възможностите си, няма резерви от свободна работна сила“, заяви той. И допълни, че проблемът вече не е само количествен, а и качествен, тъй като България страда от дефицит на умения, а не просто на хора. Според него привлекателността на професиите трябва да се повиши драстично чрез модернизиране на учебното съдържание, информация за значимостта на професиите, възможностите за кариерно развитие, зелени и цифрови умения, въвеждане на микроквалификации.

За връзката между образованието и пазара на труда решенията в България се взимат последователно и активно през последните осем години, коментира Деница Сачева – председател на Комисията по труда и социалната политика. Днес работодателите не търсят просто работници, а хора, които могат да мислят, да решават задачи и имат креативност, допълни тя.

Един от парадоксите у нас е, че образованието ни има капацитет, който се използва на 50 процента, подчерта акад. Николай Денков – член на Парламентарната комисия по образованието и науката. В същото време, по показателя учене през целия живот сме вероятно на последно място в Европа и нямаме напредък през последните години. Според него за 2 – 3 години България може да настигне европейските нива по учене през целия живот. Просто трябва да се съчетаят интересите на хората, които искат да се преквалифицират, с фирмите, с висшите училища. Професионалните гимназии имат капацитет да обучават повече. Но те не са обвързани правилно с фирмите, които се интересуват от техните възпитаници. Не се използват достатъчно и центровете за компетентност и за върхови постижения, които през последните десет години си стъпиха краката, работят с висши училища и научни институции.

Никой не може да замени истинските професионалисти, заяви заместник-омбудсманът Мария Филипова във връзка с тезата, че изкуственият интелект ще заеме работните места на хората.

Зам.-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова говори за новите умения, подготовката на кадри и ролята на ученето през целия живот за формиране на професионален престиж. Тя отбеляза, че според 89% от фирмите недостигът на умения е основна пречка в желанието за нови инвестиции у нас.

Нови възможности за заетост засегна в изказването си Анна Делибашева – заместник-главен директор на Главна дирекция „Услуги по заетостта” към Агенцията по заетостта. През следващите 12 месеца ще се търсят 128 532 специалисти. Най-търсената професия ще е машинен оператор, последвана от строител, сервитьор, готвач, шивач и други, добави тя. По думите ѝ сред професиите, които вероятно ще са актуални в бъдещето, са специалист, влияещ върху перспективата на човека, анализатор на данни, експерт по киберсигурност, екоинженер, специалист по създаване на човешки органи, специалист по възобновяема енергия, разработчик на дронове и др.

Люба Кръстева от Националната агенция за професионално образование и обучение акцентира върху перспективите в новия списък на професиите, който съдържа 193 професии, от които 40 са в дигиталния и зеления сектор.

Вицепрезидентът на КНСБ Даниела Алексиева засегна ролята на социалния диалог за повишаване привлекателността на професиите. По думите ѝ обхватът на колективното трудово договаряне е едва 28%, което е сериозно предизвикателство.

Синдикатите дават реален поглед върху нуждите от кадри в различни секторни нива, каза доц. д-р Валери Апостолов – конфедерален секретар и председател на Синдикат „Висше образование” към КТ „Подкрепа”. Той отбеляза, че социалният диалог е жизнено важен инструмент, чрез който синдикатите могат да влияят върху секторните прогнози, за да гарантират, че се отразява реалността в предприятията.

Каре

В рамките на форума бе представен единственият по рода си рейтинг на привлекателността на професиите по аналитичен модел, разработен от експерти на АИКБ и академичните среди. Той измерва престижността, възможностите за развитие и мотивацията за избор на 78 професии от 17 важни за българската икономика сектора. Професиите от сектор „Електротехниката и ИКТ“ са определени като най-привлекателни, сред които на първите три места са специалистите по технически науки, специалисти по компютърни мрежи и програмистите. Привлекателността им се дължи на високите парични доходи, гъвкавите условия на работа и перспективите за развитие в големи мултинационални компании.

Резултатите от националното представително проучване сочат, че сред шестте най-привлекателни професии са специалист по технически науки, оперативни техници в областта на информационните и комуникационните технологии, софтуерни разработчици на уеб съдържание, проектант-администратори на база данни, електронни техници, заедно със специалист по обучение и развитие на персонала. Шестте най-непривлекателни професии са градинари, техници по сигурността на въздушния трафик, музиканти, танцьори, агенти по спедиция на товари, както и самолетни пилоти. Според ръководителя на проекта и главен секретар на АИКБ доц. д-р Милена Ангелова професията на пилотите е непривлекателна, тъй като овладяването ѝ струва скъпо, изисква много усилия, липсват подкрепа от държавата и възможности за развитие.