В 3. ОУ „П.Р. Славейков“ в Търговище се стараят да открият силните страни на децата

Снимки 3 ОУ „П.Р. Славейков“ – Търговище

Шест училища с концентрация на ученици от уязвими групи, които с целенасочени и дългосрочни усилия успяват да повишат образователните резултати на своите ученици, са включени в проучването „Отличниците на НВО, за които не говорим“. То е проведено от фондация „Заедно в час“ в партньорство с Института по образованието към МОН.

Едно от тях е 3. ОУ „П.Р. Славейков“ в Търговище. То е средищно и приема ученици от 12 села в района. От всички 300 деца от I до VII клас 48 са със специални образователни потребности, а 80% от обучаващите се са от уязвими групи. След ковид пандемията в училището постъпват много завърнали се от чужбина деца, които не владеят български език.

„Стараем се да подсигурим най-добрите условия за децата. Екипът е емпатичен и сплотен и неслучайно деца от други училища намират средата си при нас. Към тях има голяма грижа и подкрепа. Всичко е благодарение на колективния труд, който екипът полага“, казва пред „Аз-буки“ Наталия Миланова, директор на 3. ОУ „П.Р. Славейков“ в Търговище.

Колективът е от 48 педагогически и непедагогически специалисти. „Имаме нови попълнения, които навлизат добре в училищния живот и работата. Те са млади, със съвременно виждане и отношение, работят с ентусиазъм. Подкрепяме новоназначените колеги и им съдействаме, за да приложат правилния подход с нашите деца“, споделя Миланова.

Трето ОУ има и добър екип за подкрепа на личностното развитие – четирима ресурсни учители, психолог, психологически съветник, логопед, както и двама помощник-учители. Те създават подходяща среда за децата със специални образователни потребности. Има такива, които са насочени към тях от други школа, за да получат необходимата подкрепа.

Екипът на училището се включва и в различни проекти, насочени към работа с деца от ромския етнос. Работят активно с родителите, назначени са и образователни медиатори.

Директорката споделя, че голяма част от учениците, преди да бъдат приети при тях, не са влизали в образователна институция. Затова, преди да ги учат да четат и да смятат, започват с изграждането на навици, които се придобиват в детската градина. „Започваме да градим базови навици и възпитание. Едва след това се стига до обучение и образование“, обяснява тя.

И усилията на екипа дават резултат – общият успех на училището за 2023/2024 г. е „4,36“, а за 2024/2025 г. – „4,50“. Подобни са и на външното оценяване.

„Нашите оценки не са високи, но има устойчивост за повишаване. Това е благодарение на общите усилия на колектива и на отдадени учители, които са иновативни, смели и постоянно търсят проекти, по които да работим“, подчертава Миланова.

Тя допълва, че не е правилно в училища като тяхното резултатите да се измерват по показаното на националните външни оценявания. „Нашата допълнителна успеваемост и стойност, която даваме, трябва да се измерва по други критерии – например като социализацията на децата и това, че ги научаваме на елементарно възпитание“, казва директорката.

Отбелязва, че от 10 до 20% от допълнителните дейности са изнесени в различни институции. Използват максимално националните програми за извънкласни дейности. Работят по „Заедно в изкуствата и в спорта“, „България – образователни маршрути“, провеждат изнесени уроци с Историческия музей и с фолклорния ансамбъл в града. От четири години работят и с РЗИ по проект „Ние умеем здравословно да живеем“, по който специалисти от Инспекцията провеждат практикуми за здравословно хранене и лекции.

По Програма „Образование“ са разработили проект „Учим, мечтаем, творим – многообразието ни прави силни“.

По него реализират дейности с родители, обучение на педагогически и непедагогически персонал, екскурзии и изнесени практикуми.

Училището е част и от програмата „Училища за пример“ на фондация „Заедно в час“, по която провеждат двугодишна квалификация. „Програмата ни помогна да открием още по-добре силните страни на децата, да поставим акцент върху емоционалната им интелигентност“, посочва Миланова.

Наставниците, които работят с тях, дават насоки на новоназначените учители за работата с децата от уязвими групи. Менторите помагат за създаването на общност благодарение на училищните празници, мероприятия и дейности, които се организират с децата и учителите. „Това е от значение, за да постигаме добри резултати в някои направления. Нашите деца са най-силни в изкуствата и спорта, затова и наблягаме на това“, казва събеседничката ми.

Допълва, че за обединението и създаването на училищна общност влияние оказват провеждането на бинарни уроци, общоучилищните месечни мероприятия и доброволческите инициативи.

Възможност да покажат таланта си, децата имат и в музикално-танцов спектакъл. Преди 6 години, по повод 40-годишнината на училището учителката по музика Стойна Кичукова предлага вместо обичайните стихчета и песни учениците да представят музикално-танцов спектакъл, в който децата да пресъздадат поемата на Петко Славейков „Изворът на белоногата“. В него участват и преподаватели, които озвучават текста.

Първият подобен спектакъл е 40 минути и включва 13 части, които следват текста на Славейковата поема. Той е по музиката на композитора Георги Андреев. Най-често в спектаклите зрителите се наслаждават на гласа на Нели Андреева, солист на ансамбъл „Филип Кутев“.

„Спектакълът беше голям фурор в Търговище. Разбрах, че сме успели да докоснем хората в залата, когато ги видях да плачат“, отбелязва Кичукова, която е в ролята на режисьор. Родителите също са щастливи да видят децата си на сцена.

Снимка 3. ОУ „П. Р. Славейков“ – Търговище

Първоначално директорката не възнамерява да прави следващ спектакъл. Началните учители обаче ѝ казват, че от програмата е премахната приказката на Ангел Каралийчев „Майчина сълза“, и я умоляват да направи драматизация по произведението. И 35-минутният спектакъл отново обира овациите на всички гости.

С него учениците се явяват и на театрален конкурс в Русе. Журито остава впечатлено, но не знае как да оцени труда на децата, защото за първи път виждат подобен спектакъл. „Децата бяха много разочаровани. Тогава разбрах, че България не е готова да види такъв продукт“, споделя събеседничката ми.

За 45-годишнината на училището правят трети музикално-танцов спектакъл – „Не съм от тях как’Сийке“, по Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Учителката го избира, защото разбира, че учениците ѝ не познават неговото творчество.

„Децата бързо приеха идеята отново да се върнат на сцена в края на учебната година. Имаше дори разплакани, когато им казах, че няма повече места. Целта ми беше да се запознаят с творчеството на Чудомир, да знаят името му и някой ден, ако са достатъчно любопитни, да изчетат целия разказ“, припомня си Кичукова.

Горда е, че цялото училище научава какво е увертюра и как се прави, докато пресъздават „Сътворението“. Включват и гимнастически елементи с топка, обръчи и ленти. „В увертюрата пресъздадохме света на знанието чрез златна топка, която се превърна в слънцето на спектакъла“, разказва учителката.

След това представят три отделни части – „Провинциалистки“, „Не е куче като куче“ и „Не съм от тях“, преди музикалния финал.

Във втората част учителката разкрива още от актьорските заложби на децата. „Виждаш колко щастливи са те и как се вживяват в ролята си. Те горят да участват във всяка следваща част“, споделя още Кичукова.

По време на спектакъла второкласниците имат честта да се запознаят за първи път със симфоничния оркестър, и остават впечатлени от това, което чуват. За първи път виждат и инструмента диджериду (дървен духов музикален инструмент с много нисък тонов обем, създаден от аборигените в Северна Австралия).

Със спектакъла участват на конкурс в Ловеч. Учителката разказва, че там питат децата кои са. „Тогава децата бяха много свити, не знаеха как да отговорят. На връщане в автобуса ги попитах: „А вие всъщност кои сте?“. И те отвърнаха: „Ние сме славейковци“. Обясних им, че трябва да го кажат така, сякаш го вярват, защото ние създаваме нашето си семейство. Както аз съм част от тяхното семейство, така и те са част от моето“, разказва събеседничката ми, която след това получава гръмогласен отговор: „Ние сме славейковци“.

Учителката задава на децата и въпроса какво могат. Без да се замислят, те ѝ отговарят: „Всичко“. Тогава тя ги пита: „Защо можете“, а отговорът, който получава, стопля сърцето ѝ – „Защото сме заедно“.

„Тези въпроси се превърнаха в емблема в края на целия спектакъл. След всеки спектакъл те очакват да стана от пулта и да ги попитам пред всички кои са, какво могат и защо го могат“, разказва с усмивка Кичукова.

Учениците, които участват в постановките, се сменят през годините. Първите вече са завършили. Вторите са седмокласници и затова и Кичукова бърза да завърши четвъртия си проект. Работят по реализацията на „Бай Ганьо“, като спектакълът е и в помощ на подготовката за Националното външно оценяване.

„Опитвам се да помогна на българистите. Обяснявам чрез музикални примери стари думи, които вече не използваме. Това да си дете, чийто майчин език не е български, означава да превеждаш през цялото време в главата си“, обяснява учителката.

Продуктът, който ще бъде създаден, освен фолклорни изпълнения този път ще включва и рап. За целта с учителката по български език преработват текста в рими. Първоначално със създаването на рап версиите на текста се заемат отново преподаватели в училището. Те прекарват четири дни в студиото, но осъзнават, че този стил не е тяхната сила. И Кичукова се обръща към професионалисти. Първо се свързва с Владислав Керанов, който веднага откликва на молбата ѝ да озвучи текста. „Заедно нахвърлихме няколко идеи и започнахме да работим. Впечатлена съм от труда му“, споделя тя.

Канят и Явор Янакиев „100 кила“, който също се съгласява да подкрепи училището, но все още не е имал възможност да запише текста. Ще работят и с ….

Желанието да участват в спектакъла, мотивира децата да бъдат и изрядни ученици. „Няма час, в който те да не са внимателни, защото, ако се появи проблем и науча за него, те знаят, че ще взема мерки и най-вероятно ще прекратя някое от участията им. А те искат да участват във всяка част. Стараят се, пишат домашни. Започнали са да правят проекти“, обяснява събеседничката ми, която се надява до юни да са готови.