Законни и незаконни удръжки от трудовото възнаграждение

Трудовото възнаграждение е основният източник на доход за повечето работещи и законът го защитава строго. Въпреки това, на практика често възникват ситуации, в които работодателят удържа суми от заплатата – понякога законосъобразно, а понякога в нарушение на правилата. Липсата на ясна информираност води до злоупотреби, неправомерни удръжки и финансови затруднения за служителите. В тази статия ще разгледаме в кои случаи удръжките са допустими, кога са незаконни и какви права има работникът при неправомерно намаляване на възнаграждението му.

Правилата за извършване на удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя се прилагат независимо от обстоятелството дали трудовият договор е срочен, за неопределено време, със или без клауза със срок за изпитване, основен, допълнителен и т.н.

Редът за налагане на запори върху трудовото възнаграждение и за извършване на удръжки от заплатата действа по отношение на всички работници, служители и работодатели, без значение дали се трудят в държавни, общински, или в частни предприятия.

Законът урежда изрично само случаите, в които е допустимо да се правят удръжки от трудовото възнаграждение без съгласието на работника или служителя. Тези случаи са изчерпателно посочени в Кодекса на труда, което е гаранция на законовата закрила спрямо трудовото възнаграждение, предвид неговото основно предназначение – да осигури издръжката на работника или служителя и на неговото семейство.

Съгласно чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда без изричното съгласие на работника или служителя удръжки от трудовото му възнаграждение могат да се правят за:

Получени аванси. Съгласно закона трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Когато лицето получава аванс, при окончателното изплащане на трудовото възнаграждение за месеца от общата сума се удържа авансово изплатената част за същия календарен месец.
Надвзети суми, вследствие на технически грешки. „Технически“ са грешките в пресмятането, в записването, в размера на сумата на трудовото възнаграждение, случаите, когато работник погрешка се подписва в графата на ведомостта срещу името на свой колега и други подобни грешки. Техническите грешки се разграничават от грешки в правното основание за получаване на трудовото възнаграждение. При липса на правно основание за плащането е недопустимо работодателят да прави удръжки под предлог за техническа грешка.
Осигурителни вноски. От трудовото възнаграждение работодателят удържа и внася осигурителните вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи. Това са осигурителните вноски за социални рискове, които работникът или служителят дължи за своя сметка.
От заплатата се прихващат и данъците, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение. Според действащото законодателство това е данъкът за облагане доходите на физическите лица.

Други видове данъци – като например данък сгради или данък наследство, не могат да се удържат от трудовото възнаграждение, освен ако върху заплатата по надлежния ред е наложен запор за неплатеното данъчно задължение, което е разгледано в следващия случай.

От трудовото възнаграждение се удържат сумите, произтичащи от запори, наложени по съответния ред.

Следва да се има предвид, че законът допуска неплащане или намаляване на трудовото възнаграждение на работника или служителя при виновно неизпълнение на трудовите норми, както и при произведена некачествена продукция по негова вина, според годността на продукцията.

Извън посочените случаи на допустими удръжки, намаляване или неплащане на трудовото възнаграждение работодателят няма право да удържа или прихваща суми от трудовото възнаграждение без съгласието на работника или служителя. Той не може да предвижда каквито и да било парични санкции, глоби или удръжки нито в колективен, нито в индивидуален трудов договор, нито в правилника за вътрешния трудов ред или в други вътрешни правила на предприятието.