Пенка Цонева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Изследването е историко-педагогическо по характер и има за цел да открои основни тенденции в развитието на формите и съдържателната насоченост на извънучилищното възпитание в детските организации в България през периода от 1944 до 1990 година. Обособените видове извънучилищно възпитание – интелектуално, патриотично и интернационално, естетическо, нравствено, физическо и трудово, са представени със своята специфика, характерна за отделните етапи на изследвания период, и същевременно в тяхната взаимна връзка. Реконструкцията на половинвековното извънучилищното възпитание в детските организации не е самоцелна. Съвременните рефлексии отчитат възможното прилагане на отделни извънучилищни възпитателни практики от втората половина на ХХ в. в съвременните детски структури за неформално образование.
Ключови думи: детски организации; извънучилищно възпитание – съдържателна насоченост; форми и видове; тенденции; съвременни рефлексии
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
