Иван Тричков
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/ped2023-4s.05
Резюме. Много често работата при лица с хиперактивност преминава под формата на социално моделиране, подсещане, игрови терапевтични интервенции, формиране, упражнение чрез повторение, поведенческо репетиране, фокусирано инструктиране, подкрепление и задачи за домашна работа. Тренирането и прилагането на някои игрови интервенции може понякога ефективно да послужи като единствен метод, като единствен вид терапия за конкретен индивид или конкретно разстройство. Всичко това мотивира чрез тази статия да се повдигне въпросът за важността на играта като алтернативна терапевтична интервенция при деца със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието.
Ключови думи: хиперактивност; деца; игра; игрови терапевтични интервенции
